Светът е пълен с вълнуващи туристически забележителности – някои съвременни, други по-древни.
Баалбек – град в Източен Ливан с 18 000 жители, е един от тях. Той е разположен на 1170 м надморска височина в долината Бекаа. Известен е главно със своите запазени руини на римски храмове, а преди около 5000 години тук се е намирал град Хелиополис.
Мястото е защитен обект на ЮНЕСКО, а градът е само на 84 км от столицата Бейрут.
Баалбек е финикийски град в своя разцвет, когато гърците го завземат през 331 г.пр.н.е. Те го преименуват на Хелиополис (Град на слънцето) и го превръщат в голям религиозен център.
Баалбек става римска колония при император Октавиан Август през 16 г.пр.н.е. Върху неговия акропол, в течение на следващите три века, римляните построяват монументален ансамбъл от три храма, три двора и стена, изградена от някои от най-големите камъни, обработвани някога от човек.
На южния вход на Баалбек се намира каменната кариера, където са рязрязвани и оформяни камъните, използвани за построяване на храмовете. Огромен блок, смятан за най-големия дялан камък в света, все още стои където е бил отсечен преди почти 2000 години. Наречен е "камък на бременната жена", има размери 21.5 м x 4.8 м x 4.2 м и тежи около 1000 тона. В началото на 90-те години на миналия век в същата кариера е намерен и втори, по-голям камък с тегло 1242 тона.
Според древните предания, строителството на храмовете на Баалбек е започнало някъде към края на третото хилядолетие пр.н.е. В хода на първото хилядолетие пр.н.е. е построен заграден двор, в центъра на който е поставен олтар в традицията на библейските семитски места.
Баалбек е един от най-големите култови центрове в Римската империя. Със своите римски храмове представлява най-големият и най-добре запазен ансамбъл от римска архитектура, съществуващ до наши дни. В руините на Баалбек се е запазил грандиозен храмов комплекс от онази епоха – той включва Големия храм на Юпитер, добре запазилия се Малък храм на Меркурий и Кръглия храм на Венера.
През VІІ в. пък е покорен от арабите и е преименуван в Баалбек – в чест на бог Баал. В района на града са запазени също важни останки от ислямския период, като Голямата джамия, построена от Омеядите с материали от древните храмове.
Ежегодно Баалбек посреща много гости за Международния фестивал за средиземноморска и близкоизточна култура.
Ливан е държава в Близкия Изток, разположена на източния бряг на Средиземно море и граничеща на север и изток със Сирия и с Израел на юг.
В древността територията на днешен Ливан е заселена от финикийците (семитско племе). Финикийската писменост, възникнала около ХІІ в. пр. Хр., е първата позната ни позвукова писмена система. Финикийците създават много търговски колонии по цялото Средиземно море – по-главни са Берит (днешен Бейрут), Тир и Сидон (също на ливанска територия), Картаген (в дн. Тунис) и на островите Кипър, Крит, Малта, Сицилия, Сардиния, Корсика, Майорка и Менорка. В по-късни периоди финикийските градове пазят независимостта си до падането им под властта на Александър Македонски през ІІІ в. пр. Хр.
Ливанската култура е мозайка от среща на най-различни чужди култури, които са определили нейният облик като кръстопът на западните и източните държави. В литературата един от световно известните ливански писатели е Джубран Халил Джубран, познат на публиката със своята книга "Пророкът", преведена на повече от 20 езика, включително и на български.
