Не знам дали ви се е случвало да ви оберат в магазин, но със сигурност бихте могли да предположите, че е адски неприятно преживяване. Още по-неприятното обаче следва после: след като сте подали жалба в полицията – както си му е редът, поели сте цялата финансова и административна тежест от блокирането на банковите си карти, от изваждането на нови лични документи, шофьорска книжка, дори сте платили да разбият собствената ви врата, за да можете да се приберете у дома – заради откраднатите си ключове. И след като накрая, след целия този ужас, получите прокурорско постановление за отказ да се образува наказателно производство за тази кражба. При това не за друго, а защото … нямало доказателства за извършено престъпление.
Ако си мислите, че тези случаи са изключение в практиката – не, не са.
Какво се случва след един такъв отказ? Прокуратурата се разтоварва от едно производство срещу неизвестен извършител, което ще влачи с години и накрая ще прекрати по давност – просто защото очевидно извършителят никога няма да бъде открит, освен ако сам не сглупи да си признае някога. Полицията също ще си „изчисти” статистиката и ще продължи да се хвали със страховита разкриваемост, непозната никъде другаде в света.
А жертвите – освен да псуват, друго няма какво да направят. Дори и да обжалват пред горестоящ прокурор, постановлението в 99,9% от случаите ще бъде потвърдено и случаят ще замине към коша. Ще им остане само "удоволствието" да продължат да издържат все по-скъпоструващата им система, която уж е предназначена да защитава правата и собствеността им в случай на нужда.
Всъщност липсата на възможност да се обжалват пред съд прокурорските откази за образуване на наказателни производства в момента служи от една страна като „смокинов лист”, прикриващ невъзможността на полицията да се справи с битовата престъпност. От друга е начин да се "чистят" трудоемки и сложни дела – например измами, които често се етикетират като "гражданскоправни спорове", след което жалбоподателите се отпращат да си чупят главите в гражданските съдилища. А от трета – представлява на практика напълно безконтролно (от външен за прокуратурата орган) средство за разпъване на „чадър” – срещу подкупни политици, висши чиновници, а и служители в самата съдебна власт. И това е така от години.
Тук е мястото да кажем, че прокурорското правомощие да се откаже образуване на производство е повече от необходимо. Дори само заради факта, че в полицията и прокуратурите ежедневно постъпват откровени безумства, включително жалби от пострадали от срещи с извънземни, по които е абсурдно въобще да се провеждат някакви следствени действия и да се харчи държавен ресурс. Но в крайна сметка – като при всяко правомощие, всичко е въпрос на дозиране. И контрол (не надзор, а контрол), извършван от външен за разследващите орган. А в случая такъв всъщност липсва.
В петък (29 ноември) група депутати от БСП внесоха проект за изменение в Наказателно-процесуалния кодекс, с който се предлага да се въведе съдебен контрол и върху тези актове на прокуратурата – постановленията за отказ да бъде образувано досъдебно производство. Мотивите на вносителите най-общо очертават проблема: липсата на съдебен контрол върху възможността прокуратурата да преценява кого да изправи на съд и кого – не, създават предпоставки за произвол. И правят възможно извършители на престъпления да остават ненаказани – по усмотрение на прокурора. Вносителите подчертават и че има многобройни препоръки към държавата да въведе подобен контрол: от Комитета на министрите към Съвета на Европа, а и в редица решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Предлаганото изменение в чл. 213 от НПК предвижда първо задължение за прокурорите да изпращат не само съобщения, но и самите постановления за отказ да се образува производство на пострадалите от престъплението. Освен това се дава седмодневен срок жертвите да обжалват този отказ в съда – ако съдът счете, че отказът е незаконосъобразен, той ще го отмени и ще може да даде задължителни указания за прилагането на закона. Това определение ще подлежи на обжалване пред още една инстанция, чието становище вече ще е окончателно.
Запазва се и възможността отказите да бъдат отменяни и от горестоящ прокурор – в случай, че жертвата не се обърне към съда. Макар че за мнозина юристи изглежда притеснително предложението този вид контрол да може да се упражнява „служебно” и без никакво ограничение във времето – заради опасността това да създаде правна несигурност, а и да отвори нова възможност за злоупотреба с власт.
Проектът на БСП веднага предизвика реакции. Депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов пръв изрази опасение, че тази мярка ще натовари прекомерно съдилищата. Съдии пък репликираха – засега само из интернет форумите, че така недоволството от калпавата работа на полицията или действията на прокуратурата, ще се прехвърлят върху съда, който и без това обира всички негативи – включително и заради грешките при разследването, които обикновено остават неразбрани от широката публика. Държавни обвинители пък напомниха, че прокуратурата е „господар на досъдебното производство” и че преценката й за това дали да образува наказателно производство, да повдигне обвинение, срещу кого и за какво, е изцяло и само нейна…
Сериозната професионална дискусия тепърва предстои. Но тя е очевидно необходима. Защото всъщност дебатът ще бъде не само за това как да се осигури повече справедливост за жертвите на престъпления. Но и за (поне мъничко) разчупване на „единоначалието” вътре в самата прокуратура и разширяване на независимостта на магистратите в нея.
