"Санта Мария дел Фиоре" (на италиански: Cattedrale di Santa Maria del Fiore, Duomo di Firenze) е катедралата и най-голямата църква на Флоренция. Строежът ѝ започва през 1296 г. в готически стил, следва проект на Арнолфо ди Камбио и строеж е завършен през 1436 г., като куполът е дело на италиански архитект и скулптор от епохата на Ренесанса – Филипо Брунелески.
В превод името ѝ означава "Света Дева Мария с цветето". Катедралата се отличава със своя купол с огромни за времето си размери. Екстериорът, гледащ към многоцветните мраморни панели в зелено и розово, е очертан в бяло.
Катедралата е строена около шест века под ръководството на най-малко шест архитекти. Първият камък в основите на зданието е заложен от кардинал Пиетро Валериано Дурагуера на 9 септември 1296 година.
Първият архитект Арнолфо ди Камбио разработва проект и започва строителството през 1310 година. Той проектира три широки кораба, завършващи под купол с осмоъгълна форма, като средният кораб е разположен на мястото на старата катедрала "Санта Репарата". След неговата смърт строителството спира за тридесет години.
През 1330 г. в "Санта Репарата" са намерени мощите на Св. Зиновий Флорентийски, което дава нов стимул на строителството. През следващата година Гилдията на търговците на вълна взема под свое попечителство строежа и назначава за главен архитект Джото, който строи главно камбанарията. Строежът стига до първия етаж. След смъртта на Джото (1337 г.) чумна епидемия покосява Флоренция и работата продължава едва през 1349 г. под ръководството на редица архитекти – Франческо Таленти, Джовани ди Лапо Гини, Алберто Арналди, Джовани д'Амброджо, Нери ди Фьораванте и Андреа Орканя. Около 1375 г. камбанарията е завършена, църквата "Санта Репарата" е съборена, корабът е завършен, а към 1418 г. остава да се завърши само куполът. Тази задача се оказва особено трудна, тъй като размерите на купола са огромни (разстоянието в основата на купола е около 40 м) и липсва технология, която да осъществи грандиозните амбиции на флорентинския проект.
През 1419 г. флорентинската гилдия Arte della Lana (на търговците на вълна) провежда конкурс за проект на конструкцията на купола. Основните конкуренти са Лоренцо Гиберти и Филипо Брунелески, който се ползва с подкрепата на Козимо Медичи. Брунелески печели конкурса и получава поръчката. Гиберти е назначен за негов помощник, но впоследствие се отказва поради други ангажименти. От 1423 г. Филипо Брунелески поема сам отговорността за изграждането на купола.
Работата по купола започва през 1420 г., след 40-годишно прекъсване и завършва през 1436-а. Брунелески изгражда конструкцията без поддържащо скеле и заимства от Пантеона в Рим идеята да изгради два купола – един в друг, като единият поддържа другия, а тухлите на вътрешния купол се подреждат зигзагообразно при зидането, за да се застъпват и крепят. Резултатът е един от архитектурните шедьоври на Ранния Ренесанс и върхово постижение на инженерната мисъл. За купола са използвани 4 милиона тухли, тежащи около 1500 тона. Брунелески конструира кран, който да ги вдига, а по-късно измисля и още по-ефикасен подемник.
През периода 1420-1436 г. той проектира и построява осмостенния яйцевиден купол на катедралата "Санта Мария дел Фиоре" – първия крупен паметник на архитектурата на Ренесанса. И днес тя е най-високата сграда в града – 114.5 метра. Куполът е строен 15 години.
Катедралата "Санта Мария дел Фиоре" е осветена от папа Евгений IV на 25 март 1436 г. (от първия ден на годината според флорентинския календар), но фасадата остава недовършена.
Днешната фасада на катедралата е строена през XIX век и е завършена през 1887 година.
"Санта Мария дел Фиоре" е с форма на латински кръст, има три кораба, два странични трансепта (допълнителен кораб) и полукръгла апсида (издатина на сградата, в която е олтарът. В християнските храмове апсидите са ориентирани на изток).
В интериора на катедралата се откроява забележителен часовник, създаден през 1443 г., който работи и днес. Интересното е, че стрелките му се движат обратно на посоката на днешните часовници. На стените на катедралата са изобразени английският кондотиер Джон Хокуд, италианският наемник Николо да Толентино и Данте с "Божествената комедия". Поставени са бюстове на органиста Антонио Сквачалупи, на философа Марселио Фичино и на Филипо Брунелески. В катедралата се намира и барелеф на Джото, който е погребан там.
