Помните ли възклицанието на патриарха на българската литература Иван Вазов от сборника му "Скитнишки песни": "Чети! То прави сляпото окато…". Става дума за стихотворението за онова опърпано говедарче, което под ореха захласнато четяло едно скъсано букварче…
Всъщност и да помним, файда йок. Или полза никаква, както биха превели популярния израз онези, дето редактираха и осакатиха "Под игото" в безумното си желание да го направят читаем за днешните ученици. Всуе се потихте. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) ни го каза право в очите – у нас иде поколение, което е тотално неграмотно. И няма нищо общо с онова опърпано говедарче, пред което Вазов шапка сваля. Оказа се, че резултатите от международния тест PISA са отредили на България последно място в Европейския съюз и че всъщност 47 на сто от учениците у нас не са достигнали минималното ниво на грамотност по четене.
Духът на Вазов няма да има мира, защото и по-лошо ще става. А и как да е иначе, след като простотията и неграмотността се налагат със закон. Става дума за данъчните закони и по-специално за ДДС върху книгите. От години данъчната ставка върху печатните издания е 20 на сто. Този факт ни отрежда първо място в рамките на ЕС и в същото време обяснява защо сме на последно място по грамотност. От всички страни-членки, ДДС-то върху книгите у нас е най-високо, като средната ставка за общността е около 9,5 на сто. А в Турция на президента Реджеп Ердоган данъкът върху добавената стойност за книгите, списанията и вестниците е 0 (нула)! В началото на тази година самият Ердоган заяви, че целта на тази стъпка е да се направят достъпни книгите и печатните медии, както и да се подкрепят издателите, които са в неблагоприятно положение от цифровизацията на индустрията.
Говорим за Ердоган, когото някои у нас определят като диктатор. Е, какво да кажем тогава за нашите управници? Дойде ли време за избори, политическият елит тутакси си спомня за говедарчето на Вазов и започва да предлага промени в ДДС за книгите. Така беше и тази година за евроизборите, когато ГЕРБ, ДПС и БСП трескаво се надлъгваха на тази тема. Дотолкова, че се появиха предложения и за нулева ставка… Изборите обаче минаха и когато през ноември дойде да се гласува евентуална промяна в данъчните закони за следващата година, всички вкупом забравиха за кухите си обещания. Така българите, в сравнение с останалите граждани на Европейския съюз, а и на Турция, ще продължават да плащат много по-високи цени за книги, вестници и списания.
Между другото, когато премиерът Бойко Борисов пак тръгне да се хвали със свободата на словото у нас, да е ясно на всички, че ни заблуждава. По-високите цени за печатните издания пречат да упражняваме конституционното си право да търсим и поучаваме информация (чл. 41 от Конституцията, чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека на ООН; чл. 19 от Международния акт за граждански и политически права; чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи). Те правят труднодостъпни даже и учебниците и на практика си отглеждаме тъпанари.
Впрочем, разбираемо е защо т.нар. политически елит се разсейва по въпроса. Както е казал Наполеон, простият човек има голямо предимство пред образования – той винаги е доволен от себе си. И от управлението, разбира се.
