Данните, постъпващи в Електронната система за събиране на такси за ползване на платената пътна мрежа на база време (е-винетка) и на база изминато разстояние (тол), ще могат да служат и за установяване на нерегламентиран превоз на пътници. Това е мнението на проф. Олег Асенов, член на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", пред участниците в заключителната конференция по транспортна политика, организирана от Конфедерацията на автобусните превозвачи (КАП).
Няма проблем информацията за трафика по платената пътна мрежа, която постъпва в електронната система, да се споделя с партньорските служби на АПИ – като "Пътна полиция" в МВР, Национална агенция по приходите, Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" и други. Агенция "Пътна инфраструктура" не е оправомощен орган, който да правоприлага в тази част, но може да предостави данни, за да се реагира.
Нелицензираният транспорт е един от големите проблеми, които тревожат представителите на автобусния бранш, подкрепи го и председателят на Управителния съвет на КАП Магдалена Милтенова.
Основната цел на тол системата е да се промени моделът на пътното таксуване – този, който руши повече пътя, да плаща повече, както е справедливо. Според проф. Асенов понастоящем две трети от приходите от такси за ползване на платени пътища постъпват от леките автомобили, а останалите – от пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона. Европейският модел предполага това съотношение да се обърне.
"Всички сме съгласни, че тол системата трябва да бъде въведена, но добре е да има плавен преход от винетни към тол такси", каза Милтенова.
Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа е в процедура за обществено обсъждане. До 16 декември тази година могат да постъпват становища, коментари и предложения по проекта. В него тол таксите за автобусите са диференцирани според общата технически допустима максимална маса до и над 12 т, екологичния им клас, както и според категорията на платената пътна мрежа – автомагистрали, първи и частично втори клас пътища.
Според предложените ставки автобусите до 12 т, в зависимост от екологичния си клас, ще плащат от 4 ст. до 8 ст. на километър за ползване автомагистрали, от 3 ст. до 7 ст. за километър на първи клас пътища и от 2 ст. до 5 ст. – за километър второкласни пътища. За автобусите, които са над 12 т, цените са по-високи с една стотинка на километър. Както вече беше обявено, първоначалният обхват на платената пътна мрежа с тол е 6 050 км от общо близо 20 000 км републиканска пътна мрежа, за която всички шофьори в момента плащат.
Автобусните превозвачи обаче настояват ставката за тези от тях, които обслужват редовни линии, да бъде нулева. Според анализ на Световната банка, която е консултант на АПИ по въвеждането на тол системата, отражението на тол таксите върху цените на автобусните билети би трябвало да е в рамките между 5 и 96 стотинки. Разликите идват от дължината на маршрутите и от това каква част от тях е по платената мрежа, както и от натоварването и емисионния клас на автобуса. Билетът от София до Перник, например, би следвало да поевтинее с 2.2%, тъй като делът на таксуваната мрежа по този маршрут ще стане само 30 на сто.
Според този анализ на Световната банка, с предложената тарифа държавата ще постигне 52% ефективно финансиране на пътната инфраструктура от пътни такси, отбелязва проф. Асенов. Крайната цел на реформата обаче е в дългосрочен план пътната инфраструктура да може да се самоиздържа.
"В хода на общественото обсъждане постъпиха становища, които ние, като съвносители, сме длъжни да анализираме, да видим аргументите "за" и "против", за да излезем с финално предложение. Ние също имаме нашите аргументи. Окончателният вариант на тарифата ще бъде приет с решение на Министерския съвет", обобщи проф. Асенов. Всъщност, прекаленото намаляване на таксите може да доведе и до обратния ефект – при изключително ниски ставки може да се обезсмисли въвеждането на тол таксите.
