Президентът и премиерът не се харесват. Задочните им сражения в националния ефир предизвикват трепети сред народа. Мила, родна, картинка – у нас обичат конфликтите между публични личности.
В интервю Румен Радев изброи редица проблеми в управлението на държавата. И е прав, че е някак си съмнително да няма общественото обсъждане при предложението за независим прокурор, който да разследва главния. Появява се нова влиятелна фигура, дори в някои аспекти с повече правомощия от главния прокурор, а за това няма регламент в конституцията. Отделно, разделението на властите е изпразнено от съдържание, Народното събрание приема лобистки закони, правителството харчи на тъмно изкуствено отглеждани излишъци… Съгласни сме, ама тези истории вече се поизтъркаха. Омръзнаха ни. Дайте малко кислород, малко оптимизъм, стига са с тия европейски и венециански комисии. Нали и те трябва да кажат нещо. А и сигурно се дразнят, че такава малка държава има толкова големи успехи.
Премиерът Борисов ги разбира тези нещата и знае, че когато му дават негативна оценка, значи завиждат. За 40 минути държавният глава не казал нищо добро за държавата. Защото хубавото, което се случва в нея, не е негова заслуга. Минстър-председателят разбрал всичко това, слушайки го само една единствена минута, след което отишъл да играе футбол. Една минута му била достатъчна, за да схване какви ги е наприказвал Радев за четиридесет.
Едно време двамата били приятели. Но Радев станал президент. Властта го променила, ходил в дворци, облечен със скъпи костюми и станал двуличен. Прави се, че не е от тая държава, преструва се на много учен… А Борисов след 10 години управление си остава все така – човек от народа. Хвали се, само че по същия начин хвали и държавата. Където отиде, с топлота прегръща хората – и обикновени, и чуждестранни управници. Уважават го, радват му се, а той не забравя откъде е тръгнал…
Всъщност на президента му остават само 2 години до края на мандата, а още не е седял пред камината в Белия дом. Ако не беше Борисов, нямаше и да се снима до Тръмп. Времето му, така да се каже, е минало и само едната завист ще му остане и голите критики. То и правомощия много нямаше, но ако си траеше при сегашната плодородна власт на ГЕРБ, онази камина във Вашингтон можеше и да го огрее.
