Лидерите на ЕС осъдиха меморандума между Турция и Либия за разграничаване морските зони в Източното Средиземноморие, предаде ДПА.
Меморандумът "нарушава суверенните права на трети държави, не е в съответствие с международното морско право и не може да произведе никакви юридически последици за трети страни", се казва в изявление на Европейския съвет.
В него се изразява солидарност с Гърция и Кипър, които се боят, че Турция опитва да установи контрол върху залежите на газ в тази зона.
В дипломатическа изолация е изпаднала Турция след меморандума, който подписа с Либия, пише гръцкият ежедневник "Филелефтерос". Вестникът съобщава, че на вчерашната си среща Европейският съвет е осъдил Турция и е подкрепил напълно гръцката позиция. От своя страна лидерът на Европейската народна партия Доналд Туск е подчертал пред гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, че турските действия са незаконни и провокативни. Мицотакис коментира, че Европа издига дипломатическа стена пред турските провокации. Същевременно американският посланик в Атина Джефри Пайът изрази позицията на САЩ, че островите имат континентален шелф, също както континенталните маси, с което подкрепи гръцката позиция.
В коментар, публикуван в "Катимерини", политическият анализатор Никос Констандарас пише, че докато турските издания коментират, че Гърция реагира пресилено на меморандума с Либия и гледат на документа просто като инструмент за укрепване на влиянието на Турция и засилване на преговорната й позиция, за гърците споразумението е засегнало жизненоважни интереси, обединило ги е и ги е мотивирало да потърсят широка дипломатическа подкрепа за страната си.
Според анализа турският президент избра този момент да подпише споразумението с Либия, за да използва объркването във Вашингтон по отношение на политиката спрямо Анкара, докато турската позиция е по-силна след нахлуването в Сирия и заплахата за "изпращане" на бежанци към Европа. В същото време Европейският съюз, с нова Комисия, изглеждаше нерешителен и разделен, докато Ердоган изнудваше НАТО и отказваше да се съгласи с плановете за подкрепа на балтийските страни и Полша, ако Алиансът не се съгласи да обяви кюрдските бойци в Сирия за терористи. Освен това правителството в Триполи зависи изцяло от турската подкрепа, докато противниците му, които контролират по-голямата част от страната и парламента, са подкрепени от Египет, Русия и други сили. Така че Ердоган може да е планирал да изненада Гърция, да създаде свършен факт, да осуети плановете за газопровод от Източното Средиземноморие до Крит, да подплаши инвеститорите от морето южно от Кипър и да укрепи авторитета на Турция. Възможно е обаче резултатът да се окаже друг: да си проличат границите на турското влияние.
