Зомби компаниите продължават да дебнат корпоративния свят, а броят им нараства, пише за Financial Times Галя Велимухаметова, старши инвестиционен мениджър в Pictet Asset Management.
Броят на предприятията в индустриализираните държави, чиито разходи за лихви надвишават годишните им печалби – т.нар. зомби компании, достигна ниво, невиждано от световната финансова криза. Bank of America Merrill Lynch калкулира, че 548 от тези зомбита са сред предимно богатите държави от ОИСР. За сравнение, по време на кризата 2008 г., най-високият им брой беше 626.
Тези зомбита се съхраняват живи в продължение на години заради евтините разходи по заемите, за което допринесоха инвеститорите, преследващи всякаква доходност, на фона на бичия пазар при държавните облигации. Това помага да се изясни защо към момента има пет пъти повече зомбита, отколкото в края на 90-те години, когато лихвите бяха значително по-високи в световен мащаб.
Имотната група WeWork, която продължава да изсмуква все повече капитали, само за да остане на повърхността, трябва да се смята за главното зомби, посочва още в своя анализ Галя Велимухаметова. Но както подчертават скорошните изследвания на Morgan Stanley, има много други и различни гигантски компании с масивни дългове, които нямат достатъчно приходи, за да покрият лихвените си плащания, като Telecom Italia и базираната в Гърция лотарийна компания Intralot например.
Броят се увеличава особено както сред малките и средни американски компании, така и в Европа, по-специално във Великобритания. Залетите от дълг британски компании все по-често фалират, като икономическите последици от Брексит вероятно ще затруднят и туроператора Thomas Cook.
Увеличаването на корпоративния дълг е следствие от политиката на централните банки, които поддържат лихвените проценти на ниски нива. Лесно е да се види причината за нарастващата задлъжнялост в действителната цена на дълга. Разходите за заеми на компаниите, представени чрез коригираната спрямо инфлацията доходност на корпоративните облигации от еврозоната с инвестиционен клас, са около минус 1%. Ситуацията е аналогична и в други части на света.
Корпорациите отговориха на тази среда, като оптимизираха източниците си на финансиране. Никъде това не е по-очевидно, отколкото в САЩ, където от 2009 г. насам компаниите са заели над 3 трилиона долара чрез дългови ценни книжа и заеми, като междувременно са изкупили обратно акции за 4 трлн. долара, сочат данните на Федералния резерв на САЩ.
В повечето филми зомбитата все пак могат да бъдат убивани. Много компании могат да имат ужасен край, ако маржовете на печалба попаднат под допълнителен натиск поради търговското напрежение и общото глобално икономическо забавяне. От десетилетия качеството на корпоративния кредит се влошава. През 90-те години средният рейтинг беше твърдо инвестиционен, смятат от агенцията S&P International. Сега е само една степен над неинвестиционния.
Това може да предизвика голяма грижа за благосъстоянието на борсите. Икономическият спад увеличава перспективата за внезапна, драматична каскада от понижения на рейтинга. Големи инвеститори са ограничени да държат дълг само от инвестиционния клас, което предполага, че ще трябва да продават вложенията си, които спаднат под него. Това от своя страна би причинило сериозни разпродажби на сравнително неликвидния пазар на облигации с висока доходност, тъй като останалите купувачи ще се борят да поемат допълнителното предлагане.
Избледняването на традиционните защити за инвеститорите прави внезапната криза още по-вероятна. През 2011 г. почти всички заеми на европейски дружества бяха емитирани със строги клаузи – минимални финансови прагове, които помагат на организацията да изпълни задълженията си. Сега повече от 80% от дълга, издаван от най-големите компании, се класифицира като „безклаузен“, предлагайки "пренебрежима защита на кредиторите".
Тези от нас, които инвестират в проблемни активи и специални ситуации, обръщат голямо внимание на факта, че 6 на сто от европейските облигации с неинвестиционен рейтинг се търгуват на "проблемни" нива, или повече от 10 процентни пункта над доходността по държавните облигации, според Deutsche Bank. Съотношението бе едва 3% година по-рано. Подобно е положението в САЩ, където 9,3 на сто от книжата в базовия индекс на облигациите с висока доходност се търгуват на нивото на проблемните активи, спрямо 3,5 на сто през септември 2018 г.
В противовес на това повечето инвеститори в облигации изглеждат самодоволни. Средната доходност за облигация с неинвестиционен рейтинг в Европа е едва 3 на сто спрямо 1,2% преди година. Средната стойност за последните 20 години е много по-висока – 8,5%.
Интервенциите на централните банки подпомогнаха корпоративния сектор през по-голямата част от последното десетилетие. Банката може да продължи да предприема действия, докато инфлацията започне да нараства. Междувременно, разхлабването на фискалната политика и отслабването на търговското напрежение могат да стимулират печалбите.
