Имената на пет американски технически гиганти, включително Apple, Microsoft и Alphabet, бяха споменати в дело за смъртта на деца, работещи като миньори в кобалтови мини в Демократична република Конго, която е най-големият в света производител на редкия метал, който е от решаващо значение за производството на батерии, използвани в мобилни телефони и електрически превозни средства.
Делото е заведено в неделя на името на 14 неидентифицирани жертви, които са членове на семействата на деца, загинали при срутване на тунели, както и деца, осакатени докато работели. В него са посочени Apple, Alphabet, Dell, Microsoft и Tesla като ответници и е било изпратено от групата International Rights Advocates (IRA) в трибунала на Вашингтон.
Бумът в технологичния сектор доведе до огромен ръст на търсенето на кобалт, пише IRA в своето изявление, като добавя, че технологичните компании са били наясно, че минният сектор в ДР Конго разчита на децата, които работят за 2-3 долара на ден, "при условия като от каменната ера за малки заплати и с огромен личен риск", се казва в съобщението.
BMW заедно с немския химически гигант BASF и Samsung обявиха съвместен проект за осигуряване на "отговорен" добив на кобалт в ДР Конго в началото на тази година. Миннодобивната промишленост заяви, че иска да приеме стандарти за добро управление за подобряване на условията на труд. Лондонската борса за метали, глобалният център за търговия с промишлени метали, наскоро прие нови етични стандарти, за да осигури по-добра проследяемост на суровините, включително кобалта.
И по-рано тази година Световният съвет за злато издаде "Принципи за отговорен добив на злато", въпреки че ръководството е необвързващо.
И още нещо:
Проблемът е, отбелязва Параграф 22, че дори да се стигне до осъдителна присъда в някакъв бъдещ момент, хай-тек гигантите от САЩ ще платят само някаква минимална сума като обезщетение на малолетните жертви, а цялата вина за случилото се ще падне върху местните власти в Конго – най-често достатъчно корумпирани за да поддържат и крепят такива диви стопански практики, както и върху добивните местни или транснационални компании, от които хай-тек гигантите купуват ценния метал. А тях, странно защо, никой не ги закача. Така че едва ли нещо ще се промени в Африка докато там действа осъдителното правило – печалбата на всяка цена и без оглед на каквото й да е било.
А именно това трябва да се променя.
