Иван Симеонов
Витлеемската коледна Звезда е един от най-въздействащите и красиви символи на християнския празник Рождество Христово. Безброй пъти тя вдъхновено е изобразявана на великолепни икони и на картини-шедьоври. По принцип Звездата не представлява интерес за днешните учени-астрономи, но пък за астролозите тя е като доказателство за произхода свише на знанията и уменията им. От друга страна църковните св. Отци още през късната Античност са се борили против астрологията и мъдро и убедително са я разобличавали като шарлатанство и лъженаука на езическите жреци.
Действително вълнуващ, приказен, мистичен и в същото време задушевно-човешки е разказът за рождеството на Богочовека, завещан ни от ап. и евангелист Матей в Гл. 2, стихове от 1 до 23 от неговото Евангелие! Въображението ни веднага рисува мъдреците от Изтока, богато облечени и яздещи камили на фона на чудно ориенталско вечерно небе, обсипано със звезди, а най-голямата и най-блестящата е Рожденственската, Витлеемската, Пътеводната Звезда. Мъдреците от Изтока всъщност са магове (жреци, влъхви), идващи от люлката на индоевропейската цивилизация, от днешните земи на Ирак, Иран и Сирия (в последната камък върху камък не остана!) Мъдреците са били тогавашните учени, когато не се е правила никаква разлика между магия и наука (в частност между астрономия и астрология). Били са трима и са олицетворявали всичките най-велики тогавашни знания. Да, те са били и астролози !
А как може да се привлекат астролози да отидат в малкия далечен и неизвестен Витлеем? Разбира се само с появата на нова ярка звезда. Съзнавате ли сега величието на Божия Промисъл? При това тя не е обикновена звезда, както пише един от Църковните Отци св. Йоан Златоуст. Всички звезди се движат от Изток на Запад, а тя се е движела от Север към Юг. “Струва ми се – заключава св. Йоан Златоуст – че това
не е било звезда, а някаква разумна същност”. Най-хубаво всичко това е изразено в един от тропарите (песнопенията) на рождественското богослужение:
Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе,
Слънцето на правдата,и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, слава на Тебе!
И така – най-мъдрите първи се покланят на едно безпомощно пеленаче, родено в обор (в ясли), “паднаха, та Му се поклониха”, както казва ев. Матей. Поднасят Му дарове, скромни по количество, но много богати символично: злато – признание, че Той е Цар на царете; ливан (тамян) – защото е Първосвещеник и смирна (благовоние) – като знак за помазването Му след свалянето Му от Кръста.
На иконите, изобразяващи Рождество, често се рисуват магаре и вол, любопитно гледащи Младенеца. Според Преданието тези животни, първи помощници на трудовия човек, най-напред от всички са познали своя Създател – Творецът на всичко видимо и невидимо.
Във вълшебната Рождественска нощ ангел Господен е благовестил голямата радост за въплъщението на самия Бог в човек, не първо на царе, императори и властелини, а на най-обикновени отрудени пастири, “които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си” (Лука, Гл. 2, ст. 8). Това идва да ни подсети, че нашият Спасител 33 год. е бил и жаден, и гладен, и накрая мъчен, не за това, човеците да се стремят за световна хегемония и материално благополучие. Той страстно е изисквал от нас да се възвисим духом, да се устремим към съвършенство, защото сам Той е бил освен Бог и съвършен Човек.
Кажете ми сега – защо в наши дни светлият Рождественски (Коледен) празник е до крайна степен секуларизиран (превърнат в чисто светски) и също така свръхкомерсиализиран? Какво общо има нашият Спасител, роден в крайна нищета, в обор, с дядо Коледа, eленчета, елхи, елфи, коледни светлини, прескъпи подаръци, с целия този океан от откровен кич ? Нима всичко това не е цинично отрицание на християнския Бог?
Много ми се иска да застана на някой коледен базар в центъра на нашата стара Европа и да се провикна с думите на отчаяния пияница Мармеладов от романа на Достоевски “Престъпление и наказание: “И ще простре към нас ръцете Си, и ние ще паднем ничком… и ще заплачем… и всичко ще разберем! Тогава всичко ще разберем!… И всички ще разберат… и тя ще разбере… Господи, да приидет царствие твое” !
