Лихвените проценти на Европейската централна банка, които вече се намират в дълбоко отрицателна територия, могат да бъдат понижени още повече, преди всяко по-нататъшно намаление да стане контрапродуктивно, показа ново изследване, проведено сред служителите на ЕЦБ.
Документът, който не отразява непременно становището на самата банка, показва, че дори при отрицателна лихвена ставка от -1%, ЕЦБ все още няма да достигне т. нар. обърната лихва, при която банковото кредитиране започва да се свива и намаляването на лихвите става контрапродуктивно.
"На пръв поглед тези резултати изглеждат успокояващи, тъй като в скоро време може и да не се достигне нивото на "обърната лихва" в еврозоната, поне по отношение на диапазона на овърнайт лихвения процент, който взехме предвид в проведените от нас симулации", се казва в документа, отнасящ се за първите две десетилетия от историята на еврото. "Всъщност по-ниските овърнайт (и по-дългосрочните) лихвени проценти са свързани с по-силния ръст на заемите“, се посочва още в документа, след моделиране на няколко намаления на депозитните ставки, включително до -1%.
ЕЦБ обаче предупреждава, че всеки сценарий, изискващ подобно намаляване, ще означава, че икономиката е подложена на силен шок и че само по себе си това може да повиши нивото на "обърнатата лихва", тъй като при подобен сценарий търговските банки ще спрат да отпускат кредити.
Докладът от 335 страници бе написан от служителите на ЕЦБ, но под ръководството на Масимо Ростаньо, директор на Генералната дирекция "Парична политика" на ЕЦБ, който е и ключов участник в подготовката на решенията на Управителния съвет и един от архитектите на предприеманите от централната банка мерки за стимулиране.
На заседанието си през септември ЕЦБ намали лихвения процент по депозитите до -0,5% (от -0,4%), което накара все по-голям брой централни банкери и политици да предупреждават, че по-нататъшно намаляване на лихвените ставки би попречило на кредитирането.
Документът също така заключва, че действителният икономически растеж след предприеманите от ЕЦБ стимулиращи мерки през последните години се е намирал в горния край на първоначалните оценки и прогнози, докато реалната инфлация в еврозоната е била в долния край на първоначално изчислената от централната банка оценка. "През периода 2015-2018 г. средната стойност в целия диапазон от оценки на персонала на Евросистемата беше 2,2 процентни пункта по отношение на растеж на реалния БВП и 1,9 процентни пункта по отношение на инфлацията за същия период", сочи документът.
