Всяка година на 28 декември отбелязваме Международния ден на киното.
На този ден през 1895 г. в парижкото "Гран кафе" се е състояла първата публична демонстрация на "движещи се фотографии", с помощта на кинематографа, изобретен от братята Антоан и Луи Люмиер. Благодарение на тях днес ние имаме на разположение едно от най-интересните занимания за милиони хора по целия свят.
Братята Люмиер (на френски lumière означава светлина) – Огю̀ст Марѝ Луѝ Николà (Auguste Marie Louis Nicholas) и Луи Жан (Louis Jean), са считани за основоположници на киното и едни от първите сценаристи, режисьори и оператори.
Бащата на Луи и Огюст – Антоан Люмиер, бил собственик на фабрика за производство на фотографски плаки, разположена в Лион. През 90-те години на XIX век тя е сред най-големите европейски производители на фотографски продукти и материали. Луи Люмиер завършва техническата школа в града и започва работа при баща си. Именно по-младият брат Луи се превръща във виден технически специалист в областта на фотографията. Още през 1892 г. двамата братя експериментират със създаването на "движещи се картини".
В края на лятото на 1894 г. Огюст и Луи Люмиер започват работа по снимките на първия си филм – "Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време" (La Sortie des usines Lumière à Lyon). Той е направен с апарат наречен, кинематограф, патентован една година по-рано (на 13 февруари 1894 г.). В свое интервю Луи Люмиер споменава, че по това време не е било възможно технически филмът да бъде заснет през есента или зимата, когато слънчевата светлина е по-слаба.
Филмът е прожектиран за пръв път на 21 март 1895 г. в Париж, като трае само 46 секунди. Въпреки това днес се счита, че "рожденият ден" на киното е на 28 декември същата година, когато братя Люмиер организират първата платена публична прожекция в сутерена на парижкото "Гранд Кафе". На събитието присъстват тридесет и трима посетители, които заплащат по един франк, за да видят няколко отделни сюжета, всеки с продължителност по около 50-60 секунди, колкото са били възможностите на лентата. Техниката на Луи Люмиер била нещо съвършено ново за публиката, а той бил превъзходен артист и умеел да подбира най-изразителните кадри за своите сюжети.
До края на 1896 г. се провеждат демонстрации по целия свят – в Лондон, Рим, Кьолн, Женева, Мадрид, Санкт Петербург и Ню Йорк.
На следващата година, на 27 февруари 1897 г., е и първата кинопрожекция в България. Първи на филмите на братя Люмиер се радват жителите на град Русе, а през следващите месеци има прожекции във цялата страна. Киносеансите са провеждани в съпровод от пиано или саксофон, тъй като самите филми били без звук. Звук във филмите се появява едва през втората половина на 20-те на ХХ век.
През 1907 година братята Люмиер заснемат и първия си цветен филм.
