Може да ви се стори странно, но в сферата на изкуствата у нас годината на прасето – 2019-а, мина под знака на „покрива”. В старокитайския „покрив” и „прасе” се рисуват по един и същи начин.
Покривът – или шапката – е метафора за Националната галерия, най-големият художествен музей в България, чийто директор бе избран в края на миналата година след конкурс.Това е Ярослава Бубнова, човек, свързан и с Националната художествена галерия (НХГ), и с първообраза на днешния „Квадрат 500” – Националната галерия за чуждестранно изкуство, още от 1985 година. Човек, който от началото на 2015-а до септември 2018 г. е заместник-директор на Националната галерия – София (след преструктурирането на НХГ, под шапката на националната галерия влизат общо 8 музея за изобразително изкуство); а от септември 2018-а до февруари 2019-а е временно изпълняващ длъжността – директор на Национална галерия – София.
Тази позиция е изключително важна. От една страна отговаря за общ музеен фонд с над 41 000 артефакти и сериозен сграден фонд – с обща площ над 40 хиляди кв. м., който е в различна степен на амортизация и се нуждае от ремонти, реставрации и дострояване. По-конкретно става дума за десет различни по характер и състояние сгради (шест, от които са паметници на културата). Четири са в режим на активна изложбена дейност (Дворецът, в който има зали за временни изложби, „Квадрат 500”, Музеят за съвременно изкуство и Музеят за християнско изкуство в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски”). А останалите са Музеят на социалистическото изкуство и петте къщи – музеи на Вера Недкова, Никола Танев, Иван Лазаров, Александър Божинов, Андрей Николов.
От друга страна – Националната галерия реализира годишно около 30 изложби от собствените си фондове, в сътрудничество с различни автори и колекционери, с други музейни институции от страната и чужбина.
От трета – в нея работят топ изкуствоведи, които дават оценка дали дадено произведение на изкуството е фалшификат или не (болна, ако не и „свинска” тема след скандалните фалшификати от миналата година – в колекцията на Николай Неделчев творба, подписана уж от Сирак Скитник (1883-1943), се оказа корица на изданието „Кама Сутра” на „Пенгуин Класикс” от 2012-а на френската художничка Малика Фавр); като и дали културната ценност е с национално значение и не бива да се изнася и продава зад граница.
Последното е част от дейността на Националната галерия, която издава разрешения и сертификати за износ. Това е регламентирано от Член 128 от Закона за културното наследство.(Чл. 128. (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2019 г.) Износът и временният износ на движими културни ценности от територията на страната се извършват с разрешение за износ или сертификат за износ).
Всъщност, именно за съдбата на този член 128 се интересуваше председателят на Съюза на художниците Любен Генов по време на изслушването на кандидатите за длъжността „директор” на Националната галерия. По думите му този член е абсурден, тъй като затруднява художниците да продават картините си в чужбина. Но никой от бъдещите кандидати за поста не му обеща, че ще работи за отмяна на мярката.
Това бяха допуснатите до конкурса – изкуствоведите Надежда Джакова, Филип Зидаров и както вече стана ясно – спечелилата Ярослава Бубнова. (По документи бе отстранен Пламен Петров – изкуствоведът, реагирал критично в медиите срещу колегите си, „легализиращи” фалшификати по принцип, а в частност – в колекцията на Николай Неделчев.)
Но да се върнем към най-важната част от конкурса, а именно концепцията за развитието на Националната галерия. Ето какви конкретни мерки предложи спечелилата в конкурса Ярослава Бубнова. (Публикуваме само най-важните акценти от последната част от концепцията й, след като ни бе предоставена от Министерството на културата по Закона за достъп до обществена информация)
Стратегия по опазване: формулиране на конкретни задания и намиране на изпълнители за ремонти и поддръжка на сградния фонд, особено след изтичане на гаранционния срок на Квадрат 500; кандидатстване по програми на Министерството на културата за ремонт и реставрация на къщите музеи „Иван Лазаров“, „Александър Божинов“; застраховане на сградите с перспектива тази мярка да обхване и произведeнията в колекцията;
Стратегии за работата на Ателието по консервация и реставрация към Националната галерия: създаване на външен реставрационен съвет, подпомагащ контрола и планирането, както и на „реставрационен финансов фонд“ за консултации с външни експерти; Стратегия за развитие на колекциите, предвиждаща съвет за откупки и дарения отново с участие на външни експерти, гарантиращи прозрачност при използване на средствата;
Експозиционна стратегия: създаване на постоянна историко-художествена експозиция на втория етаж в Двореца на основата на изложбата „Дворецът за изкуството“; откриване на зали за временни експозиции в Квадрат 500; оформяне на експозиции в двете къщи музеи на Андрей Николов и на Никола Танев;
Изложбена стратегия: създаване на индекс на липсващите и слабо застъпени в колекцията на Националната галерия автори и тенденции и започване на представянето им;
Комуникационни стратегии: използване на модерни мрежи като „Инстаграм“ и „Туитър“; създаване на канал youtube на Националната галерия; налагане на „инфлуенсъри“ в полза на Националната галерия, както и създаване на група на нейните приятели, но извън спонсорите и меценатите й;
Изследователски и популяризационни стратегии – видеоинтервюта с уредници, реставратори, гостуващи специалисти; активизиране на членствата в международните професионални организации; участие в туристически панаири;
Кадрови стратегии – развиване на „новите“ музейни професии: куратори, мениджъри на проекти, организатори на финансиране, специалисти в монтажа, осветлението, мултимедията и т.н.; мотивиране на служителите чрез система за атестации и нефинансово поощряване; програма за стажанти от страната и чужбина; мотивиране на доброволческата работа;
Публикационна и маркетингова стратегия – подготовка на цялостни каталози на колекциите; преосмисляне на понятието „музеен мърчандайзинг“; влизане в колаборация с български дизайнери чрез малки конкурси за производство на сувенири и музейни продукти; използване на консигнационните споразумения с издатели;
Стратегии за финансиране – формиране на „Съвет на настоятелите“ и мотивиране на даренията; колаборация с туристически агенции и участие в туристически панаири за увеличаване на броя посетители; лобиране за промени в Закона за меценатството и други закони, подпомагащи финансирането на Националната галерия.
Казано накратко – в Националната галерия сякаш нищо не е правено, а в бъдеще я очаква отваряне към нови, но външни „спомоществователи“. Дали те няма да я придърпат към себе си и да измъкнат стените из под покрива й?
