Евродепутатите разискват проблема с равното заплащане на мъжете и жените за един и същ вид труд. Според институцията вземането на повече мерки по въпроса е крайно наложително. Принципът „еднакво заплащане за еднаква работа“ е основополагащ за Европа и е въведен още с Договора от Рим през 1957 г. Въпреки това мъжете продължават да получават съществено по-високи възнаграждения на час от жените, а напредъкът към намаляване на различията през последните десет години е минимален.
Еднаквото заплащане е регламентирано като принцип в европейска директива. Европейският парламент е призовавал многократно за промени в законодателния текст и за допълнителни мерки. Новият председател на Комисията Урсула фон дер Лайен обяви в началото на своя мандат, че ще работи по нова Европейска стратегия за половете и за обвързващи правила за прозрачност на възнагражденията. Еднаквото заплащане е не само въпрос на справедливост и стимул за по-усърдна работа, но и би дало тласък на икономиката, тъй като жените биха имали повече пари за потребление. То би довело и до събирането на повече данъци от хазната и би облекчило част от тежестта върху системите за социално подпомагане. Според оценки всяко намаление с 1% на разликата в заплащането между мъжете и жените би увеличило брутния вътрешен продукт с 0,1%.
Разликата в заплащането варира значително по страни в ЕС, като през 2017 г. е била най-голяма в Естония (25,6%), Чехия (21,1%) и Германия (21%). Най-малки са били различията в Румъния (3,5%), Италия и Люксембург (5%). В България разликата е била 13,6%.
Според статистиката по-високите разлики в заплащането обикновено се срещат там, където жените работят в по-голяма степен почасово или където има концентрация на жени в ограничен брой професии. Жените полагат средно повече часове неплатен труд, като те оказват грижи за членовете на семейството си и вършат домакинска работа. Мъжете пък имат повече часове платен труд: само 8,7% от мъжете в ЕС работят на непълен работен ден, в сравнение с 31,3% от жените. Като цяло жените имат повече работни часове за седмица от мъжете. Разликата в заплащането става още по-голяма, ако погледнем отвъд почасовата разлика и разгледаме общите доходи. Това е така, защото не само че жените получават по-малко на всеки час, но и те полагат по-малко часове платен труд, а също и по-малко жени са наети на пазара на труда. Всички тези обстоятелства водят до близо 40% разлика в общите доходи на мъжете и жените (за 2014 г.).
Около 30% от общата разлика в заплащането може да бъде обяснена с преимущественото присъствие на жени в някои по-ниско платени сектори като полагането на грижи, продажбите и образованието. Все още има професии като научно-технологичната работа и инженерните професии, където делът на заетите мъже е над 80%. Жените също така заемат по-малко мениджърски позиции: по-малко от 7% от главните изпълнителни директори на големи компании са жени. Данните на Евростат показват, че жените мениджъри са в особена неблагоприятна позиция по отношение на заплащането: те получават 23% по-малко на час от мъжете мениджъри.
