Природозащитници настояват Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ да спре процедурите за избор на изпълнител и възлагане на строителството на Лот 3.2 на автомагистрала "Струма" през Кресненския пролом. Инициативата се организира от Коалиция “Да спасим Кресненския пролом”, която включва: Сдружение за дива природа “Балкани”, Екологично сдружение „За Земята”, Българско дружество за защита на птиците, Институт за зелена политика„ Училище за природа“ – с. Влахи, CEE Bankwatch Network, Friends of the Earth Europe.
"Настояваме за подробен устройствен план на източния вариант Г20", каза Петко Ковачев от Института за зелена политика и обърна внимание на предприемането на предварителни мерки срещу пътните инциденти в пролома и в Кресна, както и мерки за опазване на биоразнообразието, докато тече строителството
Еколозите настояват да се изготви и устройствен план на предвиждания вариант с дълъг тунел, както и да започне подготовка за процедура на нов избор на изпълнители. Другите предложения са за преработване на доклада по ОВОС спрямо препоръките на ЕК, и неговото ново обсъждане.
"На 15 януари, в деня, в който се очакваше българските власти да отговорят на сериозните коментари на Европейската комисия за финансирането на автомагистрала “Струма” в района на Кресна, Агенция пътна инфраструктура обяви, че се отказват от това финансиране. Въпреки твърденията на АПИ, че проектът не нарушава законодателство, в коментарите си от август 2019 ЕК ясно заяви: “…проектът не отговаря на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията”, коментираха от неправителствената коалиция "За да остане природа в България".
Доц. Стоян Бешков от Националния природонаучен музей при БАН – посочи, че Кресненският пролом е уникален район, какъвто няма другаде в Европа, защото на много малка площ се среща голямо биоразнообразие и като местообитание и като видове. Това е основен район за опазване на пеперудите в Европа и България, от там минава миграционният коридор за птиците Виа Аристотелис, има две защитени територии от националното законодателство.
Въпросът според природозащитниците е какви са последствията от това решение, както за българския данъкоплатец, така и за завършването на автомагистрала “Струма”? Ще връщаме ли пари на Европейския съюз и има ли риск от наказателна процедура срещу България?
На 15 януари бе съобщено, че правителството е взело решение да спре строежа на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле, оттеглило е искането за еврофинансиране и не е ясно какво ще се случи с отпуснатите от Брюксел и изхарчени досега пари за останалите участъци от трасето на пътя от София до границата с Гърция при пункт "Кулата". Решението за оттеглянето на формуляра за отпускането на 267 млн. евро за участъка е мотивирано с "новата Европейска комисия, която вече представи своя Европейски зелен пакт".
Председателят на управителния съвет на АПИ Георги Терзийски увери, че не се оттегляме от проекта. „Не се отказваме нито от проекта, нито от европейското финансиране на АМ „Струма”. Оттеглянето дава възможността да продължим да работим по проекта още по-усилено и екипно, за да потърсим европейското финансиране. Целта е да отговорим на новите приоритети на новата ЕК и приетия наскоро от нея европейски зелен пакт”, категоричен беше той.
Той посочи, че вече започналите строителни дейности по трасето на АМ „Струма“ от Благоевград до Крупник са в друга апликационна форма и тяхното строителство продължава с усилени темпове.
„Последните 15 км са обект на апликационната форма и след получаването на финансиране, започваме да строим. Сроковете, които сме заложили и сме докладвали пред ЕК, остават такива, каквито са. Това е технологична стъпка, за да можем да гарантираме финансирането. Това са усилията ни и затова сме предприели тази стъпка“, каза още той в телевизионно интервю след обявяването на решението за спиране на строителството.
