Нито един професионалист не намира текста на чл. 103 от Конституцията за неясен, нито пък той е породил противоречива практика за Конституционния съд. За хората, занимаващи се професионално с конституционно или публично право, никога този текст не е пораждал въпроси, които да налагат тълкувателно решение на Конституционния съд. Това каза преподавателят по конституционно право Атанас Славов. Той определи искането на главния прокурор Иван Гешев за задължително тълкуване на конституционната разпоредба, свързана с търсене на наказателна отговорност от държавния глава, като изненадващо.
"Стигам до извода, четейки тълкувателното искане, че се преследват други цели, а не изясняване на съдържанието на един като цяло ясен конституционен текст", заяви Славов пред БНР.
Той съзря в искането на обвинител №1 политически мотиви, които са отговор на започнатия от президента процес за иницииране на промени в конституцията. Това е може би "връщане на жеста" за върнатото първо предложение за назначаване на Гешев, така че Гешев да не изглежда публично слабият човек в целия този процес", отчете преподавателят.
Според него големият проблем е в това, че в искането на главния прокурор "много ясно прозира опитът за внушения, че президентът има за какво да бъде държан отговорен и само заради защитата, която конституцията му дава, прокуратурата не е започнала някакви производства".
Славов посочи, че в конституционния текст е разписана класическа за институцията на държавния глава форма на неотговорност. "Нека припомним, че самата институция на президента възниква като републикански аналог на институцията на монарха, на краля. В монархическата конституция, дори Търновската, лицето на краля е свещено и неприкосновено. Макар българският цар да е избран от Велико народно събрание и да е квази републикански цар, все пак традицията е, че държавният глава не носи юридическа отговорност или само при много редки хипотези може такава отговорност да бъде повдигана – най-често тя е политическа, а не юридическа“, поясни преподавателят.
Член 103 от Конституцията е пределно ясен, смята юристът. Ако има съмнение, че държавният глава е нарушил Върховният закон, упражнявайки правомощията си или е извършил държавна измяна, може да бъде привлечен към една особена политическа отговорност през парламента и Конституционния съд и да бъде отстранен от длъжност. В тази процедура главният прокурор няма абсолютно никаква роля.
"Стандартът на тази отговорност, която се търси по конституционен ред, е политически стандарт. Не е необходимо да е извършено непременно тежко престъпление. Органът, който може да започне процедурата срещу президента, е парламентът – една четвърт от народните представители. Главният прокурор няма място в този етап на осъществяване на тази политическа отговорност на държавния глава“, подчерта Славов.
В искането си главният прокурор тълкува като нарушение на Конституцията всяко неспазване на закона, което е твърде свободно тълкуване, излизащо извън замисъла на конституционния текст, смята още той. "Ако всяко нарушаване на закона беше нарушение на Конституцията, то конституционният законодател щеше така и да го напише."
По думите на юриста само малка част от нарушенията на законите биха били класифицирани като нарушение на Конституцията и това касае закони, развиващи по същество конституционна материя.
Междувременно стана ясно, че има образувано досъдебно производство, свързано с президента Румен Радев. Иван Гешев обясни защо е изпратил искане до Конституционния съд за разтълкуване на член. 103 от Конституцията, свързан с имунитета на президента и вицепрезидента.
"Единственото, което мога да кажа, е, че ми е изпратено досъдебно производство от наблюдаващи прокурори. Те са видели в това досъдебно производство данни, които пораждат неясноти в разпоредбата на член 103 от Конституцията. И са ми изпратили това досъдебно производство с оглед моите правомощия да сезирам Конституционния съд за задължително тълкуване на Конституцията", обясни Гешев пред журналисти.
По повод информацията, че държавният глава го е поканил на среща, главният прокурор отрече да се е срещал с Радев.
Не стана ясно обаче кога точно е образувано въпросното досъдебно производство и по какъв начин е свързано то с държавния глава.
