Няма нищо неестествено в създалата се ситуация с тълкувателното искане до Конституционния съд да бъдат огласени веществени доказателства и средства. Това каза министърът на правосъдието Данаил Кирилов пред журналисти в Народното събрание във връзка с публикуваните на сайта на прокуратурата СРС-та, свързани с президента Румен Радев.
Според Кирилов след като в медийното и общественото пространство е възникнал въпросът защо се депозира искане до Конституционния съд, институциите трябвало да удовлетворят този интерес. Именно това е причината за огласяването на записите.
По думите на министъра забраната за огласяване се определя от разследващия орган, в случая той е прокуратурата. "Разследващият прокурор има право да прецени, с оглед разследването и обществения интерес, кои доказателства и доказателствени средства могат да бъдат съответно огласени" обясни Кирилов.
Позицията на прокуратурата, според която, тя прекратява контактите си с президентството, правосъдният министър разтълкува като отказ от участие в политически дебат.
Той посочи, че не намира достатъчно данни в СРС-тата. "Аз мога да ги интерпретирам съвсем за себе си, от чисто гражданска, а не от институционална страна. Това очевидно са фрагменти, части от по-широк обем доказателствен материал", отбеляза Кирилов.
"По-скоро по дипломатически, а не по юридически път България ще опита да върне бизнесмена Васил Божков от Обединените арабски емирства" съобщи правосъдният министър. Той уточни, че в ресорното министерство все още не са получени документите от прокуратурата. "ОАЕ не е част Хагската конвенция за апостила и затова прокуратурата ще трябва да осигури в превод на арабски всички доказателства", допълни министърът.
Кирилов обеща, че от 3 до 5 дни от получаването на документите в Министерството на правосъдието, те ще бъдат пратени на МВнР – единствената институция, през която ще върви комуникацията.
Министърът е оптимист, че България ще получи Божков и останалите задържани и потвърди, че тези действия са в условията на реципрочност – България ще трябва да върне на ОАЕ лице, което бъде поискано.
В емирставата обаче няма закон, който да определя срок за отговора. Кирилов припомни, че в последните години няма добри примери за предаване на лица между България и ОАЕ. Така през 2012 е имало искане екстрадиция за Христофорос Аманатидис – Таки, който не е върнат. След това от ОАЕ постъпило искане за двама техни граждани в България, като София е отказала предаването им.
