Проф. д.ик.н. Данаил Данаилов е дългогодишен преподавател в катедра „Международни икономически отношения и бизнес“ към УНСС. Води лекционните курсове „Международен финансов мениджмънт“ и „Международни бизнес анализи“. През периода 1980 – 1987 г. е ректор на ВИИ „Карл Маркс“, предишното име на Университета за национално и световно стопанство. От 2008 г. до 2013 г. е заместник председател на Националната агенция за оценяване и акредитация при Министерския съвет на Република България. Притежава професионален опит в управлението на банковия сектор в страната като е заемал редица ръководни позиции. Повод за срещата ни с него е новата му книга „България през първата третина на ХХI век. Икономика, финанси, банки, доходи, дигитализацията в реалност и предизвикателство. Това е и първата книга, посветена на 100-годишнината на УНСС.
Проф. Данаилов, 2007-ма година е своеобразен Рубикон в най-новата история на България, в първия ден на тази година страната ни бе приета за член на Европейския съюз. Какво последва от гледна точка на достъпа да лелеяните евросредства?
– България влиза достойно в Европейския съюз. Към 2007/8 г. нейните резултати са блестящи. Става дума за 6-7% икономически ръст,за 8 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции… А какво стана след това ли? В книгата си аз доказвам, че тези евроресурси се изразходват неефективно от гледна точка на добавената стойност, която създават. Ще дам и примери. За втория програмен период в селското стопанство са вложени 8 млрд. лв. При все, че данните на Евростат доказват, че в този сектор дори и в развити страни като Германия, Франция, Белгия добавената стойност варира от 3 до 8 процента. Което означава, че в този отрасъл едва ли не по правило иде реч за неефективна инвестиция на евросредства. В България добавената стойност е 3 процента. Нещо по-лошо – при нас тези пари са вложени изключително в зърнопроизводството. Там добавената стойност е катастрофално ниска, защото 80-85% от продукцията най-често се изнася директно в чужбина и всъщност други ползват добавената стойност.
Да, и в този сегмент, благодарение на еврофондовете всяка година се създават нови милионери. В кои други сегменти възвръщаемостта е така отчайващо ниска?
– Вторият бранш, където влизат много европари, а добавената стойност е прекалено ниска – това е строителството на автомагистрали. В този сектор за втория програмен период са вложени 6 млрд. лева. Добавената стойност тук варира по принцип от 7 до 10 процента, ние сме на долната граница.
Какво е пропуснато?
– В селското стопанство са пропуснати такива важни сфери като зеленчукопроизводство и овощарство, които са с висока добавена стойност. Чак през 2019 г. се сетихме да вложим и то мизерни пари в тези два отрасъла.
А как оценявате вложените евросредства в отраслите с висока добавена стойност в България?
– Като мизерни. В „Иновации и конкурентоспособност“ са вложени под 1 млрд. лева. Добавената стойност в тази област е 20-25 процента за развитите страни, а при нас – 20 на сто. В науката са вложени само 300 млн. лв., при все че добавената стойност в ЕС варира от 36 до 38%. Пропуснати шансове! Неефективно управление!
В книгата си правите задълбочен анализ как еврофондовете влияят на растежа на Брутния вътрешен продукт…
– За последните 7 години увеличението на Брутния вътрешен продукт в резултат на еврофондовете е 12 процента. Средногодишно „вносният“ ръст на БВП е 1.7-1.8 на сто. При среден годишен растеж на БВП у нас – 3.3 – 3.4% като извадите този, който се дължи на еврофондовете, остава средногодишен растеж в резултат на български ресурси от около 2 процента. Това е нищо. Това се нарича еврозависима икономика. Какво ще правим, когато през третия и четвъртия програмен период евросредствата силно се свият?
Най-вероятно ще трябва по болезнения начин да преодолеем, както вие казвате в книгата си „наркозависимостта от европарите".
– Да. А дали ще можем?
Как изглежда картината в цифри при доходите, най болезнената тема на българина?
– За седемте години – по официални данни на Евростат, потвърдени и от министерството на труда, ръстът на работната заплата е 15 процента. Като разделим на 7 получаваме средногодишен ръст на доходите от 2 % в резултат от европарите. Но като цяло средногодишният ръст на заплатите за периода е бил 4-5 процента. Това че половината от ръста на работните заплати се дължи на еврофондовете отново показва пълна несамостоятелност на българската икономика и на политиката по доходите.
Да оставим читателите да си починат от цифрите и да поговорим за това – що за модел на растеж е избрала България и всъщност въобще имаме ли ясно дефиниран модел, който следваме?
– Първо нека да кажа, че има Теория за растежа, създадена от американския професор Пол Ромър, нобелист за 2018 г. за разработката си. Това е единствената подобна теория в света засега. Близка до теорията на Адам Смит „Богатството на народите“.
Аз представям в книгата си практики на модели за растеж. В Турция например растежът почти изцяло е основан на външни капитали,на кредити, което е лошо. А и турската лира, когато девалвира, събаря растежа. Модерен модел на растеж има Румъния. Този растеж е изграден изключително на базата на износа – експортно ориентирана икономика, каквато е и германската. И този модел й носи 6.5 – 6.8 % годишен ръст. Трети модел е шведският. Той залага изключително на особеностите на Швеция – северен капитализъм, свободен пазар, северна демокрация и … ръстовете са високи. И накрая – българският модел! Този модел е основан върху евроресурсите, за които вече говорих, и потреблението. От другата страна – това са умрелите инвестиции, разколебан износ. Това е възможно най-допотопният модел.
Кои са реалните негативи и опасности пред растежа по свата и у нас за тази година?
– Прогнозата за растежа на САЩ пада почти до 2 на сто. За Германия е 1.3%, за Еврозоната – около 1, а може и под 1 процент. Това са сериозни симптоми, че българският растеж тази година ще бъде коригиран надолу. В бюджетната прогноза сме заложили 3.1%, но това според мен няма как да се случи. Ще падне под 3 на сто.
Нека да се върнем отново към доходите – болната тема на българите.
Да сравняваме средната месечна заплата в евро според Евростат. От 2015 до 2018 –а включително – жестока действителност на Балканите!. Ние сме след Хърватия, след Словения, след Босна и Херцеговина и само пред Сърбия и Косово. Срам! Какви са очакванията? Никакви. Обидното е, че ние се равняваме вече по Албания.
Има и друг показател, характеризиращ плачевното ни състояние – БВП на глава от населението, пак в евро. За последните 10 години преди членството ни в ЕС БВП нараства с 1700 евро. За десетте години след приемането ни в ЕС – 2007 – 2015-а БВП расте само до 1100 евро. Какво ни донесе ЕС? Минус! За същите тези последни 10 години нашите бивши побратими са далеч напред. Словаците са с 3300 евро, поляците – с 2900 евро, румънците – с 1600…Спирам до тук.
Целият ЕС е зле. Има прогноза за БВП за 2050-а година. Кои ще са първенците? Катар, Люксембург…, а в двадесетицата на класацията няма нито една страна членка на Европейския съюз. Какво прави този Евросъюз? Такъв ЕС не ни трябва.
Сега при излизането на Великобритания нещата и за нас съвсем ще се влошат.
– Да, главно търговско – икономически. Добре, че Великобритания не е страна номер едно за българския износ.
