На днешния ден през 1999 г. писателят Антон Дончев печели наградата "Балканика '99" за романа си "Странният рицар на свещената книга".
Книгата разказва за пренасянето на Свещената книга на българските богомили до албигойците в Южна Франция, за битката при Монсегюр през 1244 г. и за времето на Албигойския кръстонесен поход, организиран от Римокатолическата църква. В тази епоха Средновековието се осветява от кладите, на които изгарят еретиците. Човешкият дух достига до най-големите дълбини на нетърпимостта и жестокостта, но се издига и до висините на бунта и саможертвата.
Романът "Странният рицар на свещената книга" е написан през 1998 година.
Антон Дончев е роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 година. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане. От 2003 г. Антон Дончев е академик на БАН. Известен е в страната и в чужбина с романа си "Време разделно".
Учението на катарите (от гръцки: чисти) е религиозно течение, възникнало в средата на Х век и определено от Римокатолическата църква като еретическо. То е разпространено в цяла Западна Европа, но центърът му е в град Лангедок, днес в Южна Франция. Името на катарите най-вероятно идва от гръцки (катарос, "чистите"). Катарите са наричани също и албигойци. Това име се появява в края на XII век и идва от наименованието на град Алби, античната Albiga.
В историческите трудове често катарите, подобно на абогийците, са разглеждани като названия на богомилските общности в Западна Европа.
Учението на катарите се характеризира като дуалистично, гностическо учение, изхождащо от богомилството, в основата на което стои виждането, че целият материален свят, включително човекът, е творение на дявола. В резултат се отхвърля всичко материално – не само в религиозно, но и в социално отношение – държавата, клетвата, трудът, военната служба, семейството, раждането и отглеждането на деца.
Албигойският кръстоносен поход (наричан още Катарски кръстоносен поход) (1209-1229 г.) е двадесетгодишна военна операция, започната от Римокатолическата църква с цел да се унищожи ереста на катарите в Лангедок (на френски: Languedoc, на окситански: Lengadòc) – историческа област в Южна Франция с главен град Тулуза.
От Х вek тези земи стават център на движението на последователите на българските богомили в Западна Европа – катарите. Името на станалото много известно напоследък тукашно селище Бугараш и едноименният връх (1230 м) до него напомня за тези времена. Спечелили огромно влияние и привлекли за своята кауза населението и тукашната аристокрация, те съществено ограничават позициите на папата и затова след като са обявени за еретици от Римокатолическата църква. С ръкополагането си за папа през 1198 г. Инокентий III е решен да се справи с катарската ерес. Той изпраща проповедници да върнат разколниците към общение с Рим, но опитите за мирно преобразуване имат твърде ограничен успех. Ръководството на катарите е защитено от велемощни благородници, някои от които споделят катарската ерес. Затова срещу областта е организиран Албигойския кръстоносен поход, който с цената на нечувани по жестокостта си масови убийства и репресии след дългогодишни войни успял да покори провинцията и да унищожи катарите, а независимата дотогава страна е предадена на френския крал.
При този поход насилието е крайно дори по средновековните мерки; църквата предлага законно одобрена власт над завзетите земи на благородниците от Северна Франция и краля на Франция (които всъщност служат като католически наемници); към Франция са присъединени райони, които по онова време имат по-близки културни и езикови връзки с Каталония. А Албигойският кръстоносен поход, организиран през 1209 г. от папа Инокентий III, изиграва роля в създаването и институционализирането както на Доминиканския орден, така и на Инквизицията.
Последната крепост на албигойците (катарите) е Монсегюр в Пиренеите. Тя издържа девет месеца на непрекъсната обсада преди да бъде превзета от папските войски през април 1244 г. и еретиците, които отказват да се покаят, са изгорени на клада. След това събитие албигойството изчезва като организация от историческата сцена.
