Вестник „БАНКЕРЪ“ – в лицето на журналиста Елизабет Дафинова – е цитиран като положителен пример в най-новото медийно изследване на проф. Луливера Кръстева, преподавател по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация.
В новата си книга „Социални конфликти и медиен резонанс“ проф. Кръстева проследява как журналистите поставят в публичния дневен ред основни социални конфликти, като например – срива в средното образование, демографската криза, несъстоялата се здравна реформа, обезлюдяването на селото, противоречивата съдба на българското културно наследство, псевдоприобщаването към европейските ценности. Изводите са направени на база 37 133 публикации в 22 печатни и онлайн български медии. Акцентът е върху слабостите и пропуските на медиите да уловят динамиката на социалните конфликти в период на преход и различни социокултурни трансформации, но са цитирани и положителни примери, като един от тях е тъкмо статията на Елизабет Дафинова „Шайката“ на политическите хамелеони“.
При представянето на книгата във Факултета по журналистика и масова комуникация преди дни проф. Любомир Стойков подчерта значение на изследването както за медийната теория, така и за българската конфликтология, народопсихология и културология, а журналистът Таня Петрова наблегна на полезността й от гледна точка на практиката.
Журналистите , отразяващи сферата на образованието, например, могат да не цитират само проценти, а да разработват темата в различни жанрове, описвайки в контекст, а дори и в регионален разрез, какви проблеми и какви реални хора стоят зад статистическите показатели, отбеляза Петрова.
От своя страна проф. Кръстева допълни, че от изследваните над 37 100 публикации по-малко от половината – около 10 500 заявяват критично отношение. Проблемът е, че много често пишещите смятат, че с „журналистиката на цифрите“ са изчерпили темата. Освен това по отношение образованието изследователката подчерта, че има нещо по-притеснително от срива в него и то е, че България е на първо място в класацията на „нищо неправещите млади хора“ – онези, които нито работят, нито учат. Обяснението трябва да се търси не само в етнически категории, но и в социалните причини, включително в агресията и в дефицита на национално самосъзнание и самочувствие. „И тук журналистиката има пръст“, подчерта проф. Кръстева. Тя по-конкретно даде за пример появата на много нови журналистически социомодели, които провокират негативни отношения в обществото като отчуждение, социални страхове, отрицание.
„Ще кажем, че за това не е виновна журналистиката, а опитите за конвергенция на медийно съдържание и реклама, и ухажването на медиите под различни форми“ – влезе проф. Кръстева в ролята на адвокат, след което припомни, че по различни европейски програми в периода от 2007 г. до 2015 г. на отделни медии са били „раздадени“ 66 млн. лева. Но въпреки огромните предизвикателства в подобна ситуация да се отстоява професията, такива журналисти има. И именно с благодарност към тях проф. Кръстева завърши оптимистично. Според нея, ако журналистите обръщат повече внимание на социалните конфликти, това би върнало доверието в медиите. И дори нещо повече – би било шанс да настъпи ренесанс на вестниците.
