Министерството на правосъдието предлага законодателни промени в Закона за наследството с цел по-ефективна защита срещу имотните измами. Те включват по-строги правила при сделките с недвижими имоти, при издаването на пълномощни, става ясно от публикувания днес за обществено обсъждане проектозакон.
Предлаганите промени са изготвени в Министерството на правосъдието с участието на представители на Нотариалната камара на Република България, Висшия адвокатски съвет, Върховния касационен съд, Прокуратурата на Република България и на водещи преподаватели и учени от правната доктрина.
Сред нормативните предложения са гаранции относно автентичността на саморъчните завещания чрез въвеждане на различен ред за обявяване на завещанията в зависимост от това дали са предадени за пазене при нотариус – лично от завещателя или не.
Това предложение цели да предотврати празноти в действащата нормативна уредба, която не предвижда изисквания по отношение на доказване на автентичността на саморъчните завещания. Поради това в момента такива завещания се обявяват от нотариус, без да бъде установено, че са съставени от лицето, посочено като завещател и само в присъствието на молителя, без съобщаване на наследниците по закон. Това положение улеснява извършването на измами.
Предлага се в случаите, когато саморъчното завещание е предадено лично от завещателя за пазене, да се изисква отбелязване в протокола за предаване на завещанието изричното волеизявление на завещателя, че пликът съдържа неговото завещание. В този случай истинността му е сигурна и поради това обявяването на завещанието се извършва по досегашния ред.
В останалите случаи, когато завещанието не е предадено на нотариуса лично от завещателя за пазене, се осигурява публичност чрез въвеждане на задължение за публикуване на съобщение за обявяване на завещанието на интернет страницата на Нотариалната камара и създаване на правна възможност за всички лица с правен интерес да се запознаят и съответно при необходимост да оспорят неговата истинност пред нотариуса.
В този случай се прилагат общите правила на охранителното производство, като ползващото се от завещанието лице има право да предяви иск за установяване на неговата валидност в 1-месечен срок от уведомлението за постъпилото оспорване. Само при липса на възражение или при установяване с влязло в сила съдебно решение, с което се потвърждава валидността на завещанието, нотариусът издава заверен препис от него на ползващото се лице. Така се гарантира, че въз основа на завещание, чиято истинност не е установена, не могат да се извършват разпоредителни сделки.
Друга предлагана мярка е ясна проследимост и последователност на действията по отношение на завещанията чрез регламентиране на изрично законово изискване за въвеждане и поддържане на данни за завещателя, за обявеното завещание или за акт за отмяна на завещанието в информационната система на Нотариалната камара по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, като справки могат да се правят само след откриване на съответното наследство.
За предотвратяване на измами по отношение на лица, настанени в лечебни заведения или в така наречените старчески домове, се предлага въвеждане на специално основание за нищожност на завещателното разпореждане от такива лица, направено в полза на съответния ръководител на заведението, на негови служители или на свързано с тях лице. Изключение е предвидено, ако облагодетелстваното лице е съпруг, роднина по права линия или по съребрена линия до четвърта степен на завещателя.
Въвежда се задължение при приемане и отказ от наследство районният съд да изпраща съобщение до общината по постоянния адрес на починалия за отбелязване на това обстоятелство в електронния личен регистрационен картон на починалото лице по реда на Закона за гражданската регистрация.
Така се създава възможност за коректно издаване на удостоверения за наследници от общините, като се преодоляват трудностите при установяване на действителните наследници на едно лице, свързани със съществуващото отразяване на приеманията и отказите от наследство само в специалната книга, водена отделно във всеки районен съд, при спазване на ограничена публичност.
С преходните и заключителни разпоредби се предлагат промени в Гражданския процесуален кодекс, в Семейния кодекс, в Закона за задълженията и договорите, в Закона за собствеността, в Закона за нотариусите и нотариалната дейност и в Закона за гражданската регистрация.
Сред мотивите за предлаганите промени от екипа на министър Николай Найденов уточняват, че макар и да не съществува официална национална статистика за броя на осъдените лица за имотни измами, сигналите в Министерството на правосъдието и съобщенията в медиите свидетелстват за сериозен и широко разпространен проблем.
От информация, предоставена от Прокуратурата, се установява, че през последните пет години нараства броят на измамите и най-вече на документните престъпления. Ако през 2020 г. броят им е бил 875, то през 2022 г. той е „набъбнал“ до 1198 случая. Само от началото на 2025 г. Софийската районна прокуратура работи активно по повече от 60 сигнала за имотни измами, като по 33 от тях са образувани досъдебни производства.
