Цената на глобална пандемия
Тревожната перспектива потенциален взрив на китайския коронавирус да се превърне в първата наистина разрушителна пандемия в условията на съвременната глобализирана епоха, възроди опасенията за стабилността на световното стопанство. Особено, след като статистиката отчете 3000 смъртни случая и над 80 000 болни. А под карантина бе поставен най-богатия италиански район. Всичко това провокира разиграването на "холивудски" сценарии на тема как верижното разпространение на заразата ще се отрази на глобалния растеж.
Световният лидер в областта на прогнозите и количествения анализ "Оксфорд икъномикс" оценява пораженията от евентуална пандемия на 1.1 трлн. щ. долара,а САЩ и еврозоната ще изпаднат в рецесия още през първото полугодие на тази година. Това ще е цената за стотиците хиляди евентуално отсъстващи от работа, за понижената производителност,неизбежните ограничения на пътуванията, разрушените снабдителни и търговски вериги, редуцираните инвестиции. Експертите описват подобен сценарий като
"кратък, но много рязък шок за световното стопанство".
МВФ е по-умерен в предвижданията си. Неговите прогнози сочат, че вирусът ще отнеме само 0.1% от очаквания 3.3-процентен ръст на глобалния БВП за 2020 година. А в интервю за "Яху финанс", главният икономист на Фонда Гита Гопинат обобщи, че пандемичният развой на заразата ще доведе до "наистина низходящи, ужасяващи сценарии".
В анализ, огласен преди бума на коронавируса Световната банка напомня, че милиони хора по света могат да намерят смъртта си при една разрушителна пандемия и дори най-консервативните оценки предполагат, че тя ще отнеме 1% от световния БВП. А едно повторение на кризата
с "Испанския грип" от 1918-а, убил 50 млн. души по света,
би струвало 5% от БВП на планетата.
Анализ от март 2016-а, подготвен с участието и на бившия финансов министър на САЩ – Лорънс Съмърс, оприличава годишният финансов ефект от евентуална пандемична зараза на дългосрочните годишни поражения от глобалното затопляне. Изчисленията в обзора сочат, че ако смъртните случаи от пандемията надхвърлят 700 000 души годишно, общите загуби ще са около 0.7% от глобалния брутен продукт.
Голямото неизвестно в икономическите модели,очертаващи какъв ще е изхода от евентуална пандемия остават реакциите на централните банки и на правителствата. И мерките, които биха предприели, за да компенсират негативните последици. По оценка на Дрю Матюс – главен пазарен стратег на "Метлайф инвестмънт мениджмънт", само въздействие чрез паричната политика вероятно няма да е достатъчно. Просто защото 25 базови пункта по-ниска лихва, които би трябвало да насърчат потреблението, едва ли ще потиснат тревогите и страховете на хората.
Препоръките на СЗО
В доклада си за разпространението на коронавируса COVID-19 към 24 февруари, Световната здравна организация (СЗО) акцентира върху един тревожен феномен: публично заклеймяване на хората от конкретни народности и ръст на вредните стереотипи. И предупреждава, че подобно демонизиране може да предизвика още по-тежки здравни проблеми, по-широко разпространение на вируса и по-сериозни затруднения в контролирането на заразата.
Става дума за следното: според СЗО рязко е скочил броят на публикациите, заклеймяващи масово жителите на засегнатите от епидемията райони. По този начин те биват демонизирани, подлагат ги на дискриминация, изолират ги от останалите хора и – в крайна сметка те губят социалния си статус.
Като се има предвид, че COVID-19 е ново заболяване, лесно обяснимо е защо възникването и разпространението му предизвикват объркване, учудване и страх сред обществото. Но това са все фактори, които възбуждат вредни стереотипи.
Според оценката на организацията заклеймени по този начин хората могат:
– да започнат да укриват заболяването си, за да се спасят от дискриминация;
– да се откажат да търсят незабавно здравна помощ;
– да бъдат демотивирани да поддържат здравословно поведение.
Такива бариери – и това не е тайна за никого – пречат на борбата с епидемията и улесняват разпространението на заразата. Международната федерация на червения кръст и на червения полумесец, УНИЦЕФ и СЗО разработват указания и организират световни кампании, за да осуетят дамгосването на заболелите хора.
В този аспект, особено важно е поведението на държавните органи,на медиите и на структурите на гражданското общество. Затова СЗО отправя конкретни препоръки към тях:
– Да се дава пълноценна информация: опозоряването може да се подгрява от недостатъчните познания както за разпространението и лечението на новия COVID-19, така и за предотвратяване на заразяването;
– Да се ангажират влиятелни публични фигури (религиозни лидери, хора от шоубизнеса и т.н.), които да помогнат на заклеймените хора и публично да се противопоставят на лепенето на етикети;
– Да се чуват гласовете и да се разгласяват истории и образи на местни хора, които са се заразили с COVID-19 и са победили болестта или пък са подкрепяли някой любим човек в процеса на заболяването и възстановяването му от него;
– Да се гарантира, че се описва поведението на различни етнически групи. Материалите трябва да посочват различни засегнати от вируса общности и как те работят заедно, за да предотвратят разпространението на COVID-19;
– Медиите трябва да представят балансирано и точно фактите, да разпространяват достоверна информация и да помагат в борбата със слуховете и дезинформацията, които водят до необосновано осъждане на тези хора…
