Има ли напредък в разработването на нов проект за трасето на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле, който да бъде представен пред Европейската комисия? Склонна ли е Агенция "Пътна инфраструктура" да подкрепи идеята на природозащитниците за изграждане на тунел на спорното място? Възможно ли е да се стигне до плащане на неустойки? Има ли конкретни срокове, в които новият проект да е готов?
Пътната агенция отговаря на в. "БАНКЕРЪ"
Няма риск за връщане на средства, предоставени от ЕС за построените досега и за изграждащите се участъци от АМ „Струма“. Оттеглянето на апликационната форма за отсечката между Крупник и Кресна не е нито оттегляне на проекта, нито отказ от европейското финансиране, а продължаване на работата. Към проекта не се прибавят документи, а действия и мерки, които вече са планирани в доклада за ОВОС при рехабилитацията на съществуващото трасе на път Е-79. Те ще се изпълнят по-рано от предвиденото – още през тази година.
Българската страна винаги е била наясно с трудностите, свързани с опазването на природата в този участък, както и с необходимостта да се намери балансирано решение, отговарящо на екологичните и на транспортните цели. Предвид чувствителната от екологична гледна точка защитена зона, в която се намира отсечката между Крупник и Кресна, винаги са търсени най-добрите решения за неговата реализация като в процеса на подготовка през годините са разглеждани редица варианти за изпълнение на участъка от АМ „Струма“ през Кресненския пролом.
На базата на всички извършени проучвания, избраният Източен вариант Г-10,50 в най-голяма степен отговаря на техническите, социално-икономическите и екологични изисквания. Въпреки това, за да е максимално прецизна относно въздействията на проекта върху видовете и местообитанията, които са предмет на опазване в дефилето, държавата ще пристъпи към определянето на специфични консервационни цели и мерки.
За намаляване на въздействието върху обекти от Натура 2000 от съществуващия път E-79, Агенция „Пътна инфраструктура“ се ангажира до края на 2020 г. да изпълни поредица от смекчаващи мерки, а именно: модифициране на съществуващите водостоци, монтиране на двустранно разположена мрежа в банкета на пътя, монтиране на плетени мрежи за птици с височина 4 м върху тротоарите на големите съоръжения. За повишаване на пътната безопасност ще се анализира възможността за изграждане на видео система за наблюдение и система за информиране и пренасочване на трафика по обходни пътища и анализ за безопасното му поемане, както и подобряване организацията на движение в Кресненското дефиле.
Решаващо предимство на варианта Г10.50, за който има действащо и влязло в сила Решение по ОВОС, е еднопосочното движение на превозните средства, което съществено ще намали трафика в дефилето и риска от пътни инциденти. Изпълнението на този вариант ще позволи значителна гъвкавост при експлоатацията на пътя, каквато в момента липсва. Избраният вариант на трасе е особено благоприятен в сравнение с всички останали алтернативи, тъй като двете платна за движение не се намират близо едно до друго и при тежък пътен инцидент има къде да се насочи трафикът. Това ще позволи бърза и безопасна реакция на полиция, пожарна, пътни служби, както и ще улесни движението.
Относно тунелното предложение – това не само е най-скъпият, но и най-рисковият вариант, тъй като според редица учени и специалисти сеизмолози, геолози и т. н., се създават и редица екологични рискове и проблеми. Те са свързани с депонирането на огромни количества скална маса, която трябва да се извади при прокопаването на тунела и да се складира. Очакваният обем на изкопания скален материал е около 5 900 000 м3. Значителни са и геоложките рискове, тъй като районът на Кресненското дефиле е един от най-сеизмично активните в страната.
Друг сериозен проблем за опазването на околната среда са дренажните води. След направените геоложки проучвания е констатирано, че дренажните води от тунела ще бъдат около 11 000 м3/ден. В няколко експертизи – от БАН, от български сеизмолози и международни експерти, са изразени категорични резерви към строителството на дълъг тунел в Кресненското дефиле, тъй като се очакват сериозни проблеми не само при строителството, но и рискове при експлоатацията му след това. Поддържането на подобно съоръжение е свързано с изключително високи и енергоемки разходи за експлоатация и поддържане.
Извършващите се в момента строителни дейности в отсечката от Благоевград до Крупник и тунел „Железница“ са в друга утвърдена от ЕК апликационна форма и тяхното строителство продължава с много усилени темпове. На обектите се работи при пълна мобилизация. На тунел „Железница“, чието изграждане започна през октомври м. г., са прокопани първите 400 м, като се работи едновременно в двете тръби. От южната страна на тунела са прокопани 275 м, а от северната – 125 метра.
КАРЕ
В средата на януари България оттегли апликационната форма за изграждането на автомагистрала "Струма" през Кресненското дефиле, но продължава да разглежда проекта като приоритетен. Решението не стопира, а ще ускори екипната работа на всички институции, ангажирани с разширението на единствения "тесен участък" по направлението до границата с Гърция. През август 2019 г. страната ни кандидатства за 270 млн. евро, с които щеше да финансира строителството. През октомври обаче бе публикуван отговор от Брюксел, според който Комисията не смята исканият финансов принос за оправдан. Бе посочено още, че България не е успяла да осъществи целите и мерките за опазване на всички обекти, определени съгласно Директивата за местообитанията, като по този начин я е нарушила.
През тази година предстои мисия от Комитета към Бернската конвенция по случая. Така, кампанията за Кресна продължава да е една от най-актуалните в България.
Каква цена сме платили
До момента Европейската комисия е отпуснала над 1.9 млрд. лв. от Кохезионния фонд за изграждането на АМ "Струма". Задължението на България е да построи цялата магистрала в рамките на два последователни програмни финансови периода – 2007-2013 г. (за лотове 1, 2 и 4, както и за технически проучвания на Лот-3), а през периода 2014-2020 – финализиране на Лот-3.
При нарушаване на сроковете и незавършване на автомагистралата до 2022 г., страната трябва да възстанови еврофинансирането за целия проект. Тоест – за магистралата от Перник до гръцката граница.
