Предвид сериозността на демографските проблеми в България трябва да променим драстично представите за това от какво се нуждаем. Преди време някои населени меса изгониха семейства сирийски бежанци. Това е огромна грешка, защото Сирия е богата и древна цивилизация, сред населението й има изключително образовани хора, от които страната ни може да се възползва. Това коментира доц. д-р Георги Бърдаров от Софийския университет за banker.bg по време на форум за демографията в София. Събитието бе организирано от „Българска Чийвнинг асоциация” и британското посолство в България. .
"Най-важният аспект за решаване на проблема с демографията е образованието. То може да даде отговор на много въпроси. Други условия са увеличаване на младо население чрез реемиграция, привличане на хора в активна възраст от други страни чрез създаване на подходящи условия. Трябва да има последователна политика в тази област", коментира доц. Бърдаров.
Според него не бива да се очакват чудеса, тоест дори да бъдат инвестирани средства в подобряване качеството на българската работна ръка, както и на пазара на труда в страната, това няма да доведе до рязко подобрение на демографската картина. Причината е, че са променени ценностите на хората чрез образование, огромен достъп до информация, нови технологии и отворени възможности. Така, че колкото и пари да се „налеят“,трудно ще се случи промяна, защото днес ценностната система на хората работи по съвсем различен начин в сравнение с миналото. Доц. Бърдаров подчерта, че в тези процеси у нас няма нищо неестествено и те са част от една глобална картина – резултат от причинно-следствени връзки между историята и случилото се през двата века след последната индустриална революция.
"Днес хората държат света в ръцете си. Те могат да стигнат до всяка точка на планетата за часове със самолет и за минути чрез интернет. Въпреки това за демографското развитие продължава да се мисли и дебатира чрез остарелите модели на миналото. Един от най-разпространените митове в България е за многодетните семейства от миналото. Всъщност ние никога не сме имали многодетни семейства, защото е имало висока раждаемост (6-7-8 деца от жена), но и висока детска и обща смъртност. Другият мит е, че в миналото хората са били по-добри родители. Това не е така, защото са раждали много повече, но са полагали по-малко грижи в отглеждането", коментира доц. Бърдаров.
Важно е, според експерта, да се знае, че ролята на жената е много променена, днес тя преживява исторически реванш. Предизвикателствата пред жените са други, те планират живота си. До индустриализацията в почти всички човешки общества, освен в матриархалните, жената е имала изцяло подчинена роля и е била приемана само като майка и домакиня. Днес тя получава своя „исторически реванш“ – равнопоставена е на мъжете в обществения, политическия и икономическия живот. Така тя има по-важни приоритети от създаването на деца, без никой да иска да ѝ отнеме това право.
В Европа над 60% от двойките живеят без брак, а по-голямата част имат едно или максимум две деца. У нас 100 000 българи в репродуктивна възраст желаят да имат деца, но не могат по медицински причини. Така че съвременният свят трябва да се адаптира към новите условия. Освен това, докато в миналото хората не са били толкова отговорно настроени спрямо бъдещите си деца, създавайки ги без да са им осигурили добри условия за живот и достойно бъдеще, то днес те са готови да отложат създаването на поколение и дори да се откажат, макар и несъзнателно, от това, ако не са сигурни дали ще могат да осигурят добър живот на това поколение.
"21 век няма да е на борбата срещу тероризма, а борбата за човешки капитал", обясни експертът.
