Започнаха тържествата по повод 150-годишнината от учредяването на Българската екзархия. Началото бе дадено с официалното откриване на едноименна изложба в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в присъствието на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, главния прокурор Иван Гешев, главния секретар на Светия Синод – Негово Преосвещенство Мелнишкият епископ Герасим, ректора на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) – проф. д-р Ирена Петева, декана на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” – доц. д-р Ивайло Найденов. Сред присъстващите имаше и много преподаватели от УниБИТ, както и председателят на Общото събрание на университета – проф. д-р Стоян Денчев (на снимката вляво).
Прроектът „Булгарика-културологичен профил на българската диаспора” е финансиран от Фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието и науката и се организира от Националната библиотека, УниБИТ и Международният търговски и културен център – Геопан.
В рамките на експозицията могат да се видят „Уставът за управлението на Българската екзархия”, отпечатан в Цариград през 1870 г. и общата фотография на участниците в българския църковно-народен събор в Ортакьой – Цариград, състоял се през 1871 година. Изложени са още литографията на екзарх Антим I от художника Хенрих Дембицки, литографията „Паметник на българската църква” от Николай Павлович, карта на България, включваща българските области в султанския ферман за основаването на Българската екзархия.
Особен интерес предизвиква оригиналният документ на Османската власт, свързан с избора на първия български екзарх. Това е султански берат на султан Абдул Азис за назначаването на Антим Първи. Документът носи дата 12 април 1872 г. и впечатлява с изящна калиграфия, оформление и внушителни размери 150 на 75 сантиметра.
Всички документи, снимките и графичните изображения в експозицията са от отделите „Български исторически архив” и „Специални колекции” на Националната библиотека.
Тържеството започна с българския химн, след което Софийският свещеническия хор, воден от Кирил Попов, изпълниха църковни химни и песни от народното творчество. Сред тях бе и песен на Васил Друмев, по-късно – Търновски митрополит Климент. Тя е написана през 1861 г. по повод заточението на българските митрополити Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. Накрая хорът изпълни „Многая лета”, поздравявайки с нея Българският патриарх, Светия Синод и българския народ.
Изложбата е открита на 27 февруари – денят, когато преди 150 години султан Абдул Азис подписва двуезичния ферман за учредяването на Българската екзархия.
„В борбата за Българска екзархия, продължила десетилетия, участва целият народ. Тя е общонародна кауза, увлякла богати и бедни, духовенство и интелигенция, и обикновени хора от всички краища на империята”, припомни председателят на Народното събрание Цвета Караянчева.
„Този султански ферман се явява първото достижение и първият официален документ, в който се споменава за самостоятелността на българския народ, за неговото съществуване, за това, че по тези земи живеят българи, говорят на български език и изповядват православната вяра. Особено тържествено и съвършено уместно днес Националният химн звучи заедно с църковните песнопения, тъй като Българската екзархия в онези години се явява и приемник на българската държава и изцяло изразява възможността българите да се самоопределят като такива, бидейки членове на Българската православна църква”, обърна внимание епископ Герасим, предавайки архипастирския благослов на Негово Светейшество патриарх Неофит.
„Несъмнено екзархията има неоценима роля и за развитието на предосвобожденската ни култура и просвета. Тя укрепва и разширява мрежите от училища, поддържа българските читалища и осъществява функциите на една бъдеща реална държавна власт по отношение на тяхната организация и ръководство. Със своята религиозна и църковна просвета и обществено-политическа дейност институцията на Българската екзархия провокира националната еманципация на нашия народ, довела до светлата дата на Освобождението”, припомни доц. Красимира Александрова, директор на Националната библиотека.
Тя завърши словото си с думите на екзарх Йосиф I от 1913 г.: „На нашата интелигенция преди всичко се налага повелителен дълг да бди за съдбините на църквата и нацията. Начело на държавата трябва да стоят хора – почтени и просветени, а народът трябва да се възпитава в нравствено-религиозен дух. Особено внимание да се обърне на домашното възпитание и първоначалното училище, дето Закон Божи и гражданско учение да заемат едно от видните места. Само чрез системна подготовка на младото ни поколение и чрез умело внедряване в неговата крехка душа на един просветен, творчески национализъм ще могат да се създадат добри и съзнателни граждани. И вярата на нашите праотци, която запази българщината през вековното робство ще ни запази и в бъдеще, въпреки превратностите на историята”.
