Цели два часа загубиха народните представители на 4 март, за да обсъждат въпроса трябва ли да бъдат отменени наложените от Европейския съюз санкции на Русия заради анексирането на Крим. Възползвайки се от т. нар. ден на опозицията (всяка първа сряда от месеца), БСП внесе проекторешение за отмяна на санкциите, което отлежава в парламентарното деловодство от лятото на миналата година.
Странно е защо опозицията се сети за него сега. В момента има много по-горещи теми, но социалистическата партия очевидно вече се е потопила във вътрешните си проблеми и най-вече в предстоящия избор на лидер, където неочаквано може да се окаже, че ще има сериозна конкуренция – и заместник-председателят на партията Кирил Добрев и лидерът на столичните социалисти Калоян Паргов трупат номинации. Варненският депутат Красимир Янков пък организира дискусия за левите политики. А Корнелия Нинова залага на традиционните членове и симпатизанти на Столетницата, които определено имат положително отношение към Русия.
Така че темата за санкциите бе повдигната повече за вътрешна употреба, отколкото заради дневния ред на българското общество.
Според Антон Кутев "санкциите не са добра форма на междудържавни отношения, а към Русия са и доста по-проблематични. Те не са ефективни. Закъснението, което имаме от половин година в разглеждането на тази точка, доведе до това, че тя е съвсем навреме в европейския дневен ред в момента, защото част от санкциите изтичат през март, друга през юли”. Кутев е на мнение, че вече 6 години се виждало, че тези санкции не работят, а напротив ограничават икономически страните от Европейския съюз.
Проф. Румен Гечев, чието име нашумя като вицепремиер и министър на икономиката в провалилото се правителство на Жан Виденов, пък посочи, че санкциите са се отразили негативно на обема на търговията с Русия. Най-много паднал оборотът на продукти, свързани със селското стопанство и ние сме били една от най-потърпевшите страни. Гечев отбеляза също, че Германия и Франция са увеличили своите инвестиции в Русия и то след влизане в сила на санкциите.
Подкрепи го Десислав Чуколов от "Атака", който се представя нещо като експерт на партията по всички въпроси. По неговите думи тези санкции са показали васалната политика на САЩ спрямо ЕС. Чуколов добави, че огромните мастодонти са намерили вратички за работа с Русия, но българските компании не, и се въвежда двоен стандарт.
А Александър Симов от БСП побърза да припомни, че преди няколко седмици излязло проучване на международен социологически център, в което се казвало, че 73% от българите се отнасят положително към Русия.
След тези речи, които не съдържаха нищо ново и за широката и за по-тясната публика, председателката на парламентарната комисия по външна политика Джема Грозданова от ГЕРБ заяви, че управляващата партия не подкрепя предложението на социалистите. “Отношенията между България и Русия са взаимни и не са базирани само на ограничителните мерки на ЕС по повод кризата в Украйна – изтъкна тя. – Това стана ясно и вчера, когато с голямата подкрепа на Еврокомисията беше взето решение за намаляване на цената на газа за България с 40%, което всъщност е в полза на нашата икономика и това няма как да бъде отречено".
Грозданова напомни, че санкциите са механизъм за регулиране на положението в Украйна – мерки срещу нарушената регионална и международна среда за сигурност. Според нея диалог с Русия е необходим и съществува, но дори депутатите да приемат проекторешението на БСП, това не би довело до правни последици и то нямало да е задължително за изпълнение от правителството заради разделението на властите в конституцията.
"Предизвика ме г-жа Грозданова с няколко изречения – отговори Корнелия Нинова. – Какво може и не може българският парламент решават единствено Конституцията и законите на страната. Те стоят над всяко мнозинство. Очевидно ГЕРБ не оспорват фактите по същество и не критикуват нашето предложение по същество, но си търсите причина да го отхвърлите и я намирате в процедурни хватки". Лидерът на социалистите припомни една дискусия, която се проведе на 20 юли 2018 г. по темата за бежанците и приема им в България. "Тогава ние по същия начин внесохме предложение от опозицията, по същия начин бяхте против, дойде г-н Борисов и взехме решение и Народното събрание се произнесе по този въпрос с решение", напомни Нинова и отчете, че този аргумент на управляващите не важи.
Що се отнася до аргумента, че Съветът на Европа приема решения единодушно, тя попита: "Пречи ли това на българския парламент и на българския министър-председател да изразяват националната позиция на България?" За Нинова фактът, че се иска пълно единодушие в Съвета не означава, че България не трябва да има собствена позиция по важни международни въпроси.
"Санкциите засягат 150 физически и 40 юридически лица. Но контрасанкциите на Русия към страните от Европейския съюз засягат българския производител пряко", включи се в дискусията и Пламен Манушев от ГЕРБ. Те били свързани със зеленчукопроизводството и износа за Русия. "Защо да не поискаме първо да отпаднат контрасанкциите на Русия, а след това да се иска отмяната на тези санкции?", попита той.
Тома Биков пък се поинтересува защо БСП иска отмяна на санкциите днес, а не по времето на служебния кабинет на Румен Радев, когато са били потвърдени.
В крайна сметка искането на левицата беше отхвърлено с гласовете на мнозинството и ДПС. Очаквано, за проекторешението й се обявиха единствено социалистите, както и някои депутати от "Воля" и "Атака".
