Конституционният съд допусна за разглеждане делото, образувано по поставени от главния прокурор Иван Гешев въпроси, свързани с имунитета на държавния глава. Това решиха върховните магистрати, след като в края на януари Гешев отправи питането. Трима съдии са подписали решението с особено мнение. Според Атанас Семов няма правна причина за такова питане. Полина Панова пък не открива съдебна практика, на базата на която да се търси тълкуването.
В началото на годината обвинител №1 отправи въпроса до върховните магистрати. Целта е да разбере докъде се простира имунитетът на президента. И по-конкретно, Иван Гешев се интересува кога може да се говори за държавна измяна и кога за престъпление срещу Републиката. Поводът за това е досъдебно производство срещу командира на Военновъздушните сили, което касае проверка на антикорупционната комисия за съпругата на държавния глава Румен Радев. В записи, разпространени от прокуратурата, се чува глас, за който се предполага, че е на президента.
Междувременно се е наложило прокуратурата да отстрани недостатъци във въпросите си.
Конституционното дело беше образувано на 27 януари, в същия ден, когато шефът на обвинението адресира въпросите си към институцията. Затова и правеше впечатление, че новини за допустимостта на тълкувателното искане няма вече месец и половина. Подобно протакане на процедурата пък влиза в конфликт с чл. 20, ал 1. от Правилника за организацията на дейността на КС, който гласи, че допустимостта на искането се разглежда в 20-дневен срок от образуването на делото.
Оказа се, че за забавянето има причина. И тя е, че Конституционният съд е поискал от главния прокурор да „отстрани недостатъци“ в оформлението на въпросите си, са съобщили източници на "Свободна Европа".
Има стандарт за питане до нас – да има мотивировка и след това да се изнасят въпросите, не може КС да ги търси разхвърляни по текста, както е в случая, обясняват още от съда.
Говорителят на прокуратурата потвърди, че е имало „искане за уточнение“, което обвинението е направило. „Не става дума за редакция, има незначителни промени“, допълни той.
Оказва се обаче, че заедно с „оформлението“ и някои промени в словореда на първите въпроси на главния прокурор има и редактирани изцяло въпроси.
„Въпросите около конкретния казус бяха доста многословни и не боравиха особено с терминология. Разбира се, главният прокурор запази смисъла им, но звученето е по-издържано“, коментират източници от КС.
Така например е преработен първоначалният въпрос на Гешев, който звучеше по следния начин: „Необходимо е тълкуване и с оглед наличието на противоречиви становища относно: само по себе си установяването – в рамките на образувано досъдебно производство – на наличие на данни за съпричастност на президента, респ. вицепрезидента, към извършването на престъплението, което е обект на разследване или друго престъпление, свързано с престъплението, което е обект на разследване, съставлява ли основание за прекратяване на наказателното производство или за спирането на наказателното производство“.
След редакцията за „отстраняване на неточности“ този въпрос звучи доста по-стегнато и може да бъде допуснат, твърдят от КС. „Смисълът е същият, но звученето му е съвсем друго. То най-общо стъпва върху чл. 103, ал. 4 от Конституцията, който казва, че президентът не може да бъде задържан и срещу него не може да бъде преследван наказателно. На тази база вече главният прокурор пита дали това означава „забрана за действия с процесуален характер“, както и „включва ли конституционната норма забрана за наказателно производство“.
