Прави са евреите, когато мъдро са отбелязали, че когато човек си прави планове, господ се смее. А братята сърби са дали своя принос за надграждане на този афоризъм, размишлявайки мъдро над стъкло сливовица, в резултат на което измислили следният графит: придобиваш опит тогава, когато той вече не ти е нужен.
Дори и в дни на истерия и паника, каквито са днешните, оставаме верни на себе си. И продължаваме да преследваме дълговечността на живота. В желанието си да я постигнем наблягаме примерно на прословутата средиземноморска диета, в която зехтинът е основна съставна част.
А вчера установих, че далеч преди да се появи заразата, съм закупил ограничено количество маслиново масло и сега не ми се налага да атакувам "Билла", за да се запася.
Животът обаче обича шегите. Оказа се, че притежавам кутия маслиново масло, носещо името "Корони"… В контекста на извънредното положение това е стресиращо. Но пък иначе е вкусно. Шегите на живота са такива – горчиво-вкусни, какъвто е добрият зехтин. От такъв характер са флаш-мобовете на италианците, които импровизират с концерти по терасите в знак на благодарност към лекарите и сестрите, помагащи им да се справят с коронавируса.
При нас, както винаги, горчивото преобладава. Най-вече заради човешката простотия. Такъв е послевкусът например от историята на галактическия пътешественик от Варна, дето се озовал в центъра на заразата в Италия в нейния пик, след което се отбил в Барселона, минал през София и с влак се върнал в родния си град.
Целият български народ да излезе да пее и ръкопляска по терасите, ще е недостатъчно, за да изкажем благодарност към стотиците незнайни полицаи, социални работници, общинари, лекари, които са проследили стъпка по стъпка пътя на пътешественика от Варна след връщането му от чужбина. За да хванат контактите му, в безсмислен опит да минимализират щетите и да ограничат заразата.
За това колко безгранична е простотията по нашите ширини говори и случаят с онези 350 души сватбари в Монтанско. Представете си само какъв мащабен флаш-моб щяха да спретнат по пътя към инфекциозното, ако полицията не се бе намесила навреме, за да разтури веселбата.
Очевидно някои хора не гледат сериозно на заплахата от зараза. И заслужават близка среща от трети вид с представител на прокуратурата. Дори е задължително, след като дори вече има съответните поправки, инкриминиращи нарушенията на карантината.
Изглежда обаче самата прокуратура доскоро се бе поставила под карантина. Любопитно е, че откакто избухна пандемията, флаш-мобовете на главния прокурор Иван Гешев с неговия неповторим каскет рязко бяха прекратени. А иначе той направо не слизаше от екрана, докато громеше битовата престъпност по села и паланки. В понеделник Гешев все пак излезе от карантината , за да обяви, че е организирал специален щаб в прокуратурата и призова за още по-радикални мерки в борбата с коронавируса.
Интересен въпрос също е и как изведнъж темата "Васил Божков" изчезна от медийната сцена. Той може би е единственият човек, който ще е благодарен на коронавируса, тъй като сега шета напълно забравен и свободен из слънчевия Дубай. Благодарни трябва да са и онези чиновници от МВнР, които издадоха служебните паспорти на Божков и на Георги Попов, та те изчезнаха безпрепятствено.
Изглежда забравата е един от странични ефекти от заразата, за който може би не си струва да говорим?!….
