Състоянието на пазара на дългове крие опасности за всяка икономика. У нас той е твърде обемен и необятен – и като количество на циркулиращите парични средства, и като брой на играчите. Едва ли някой би се заел със задачата да го оцени – дори и Българската стопанска камара вече не го прави.
Първите, които се заеха с "пресушаването на морето" от междуфирмени и друг тип дългове у нас бяха българските дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) за секюритизация на вземания*. Те се появиха през 2006 г., но пазарът бързо им показа, че задачата е прекалено трудна.А и кризата след това преобърна всички прогнози и разреди списъка с мераклии.
Едва през последните две години се появиха нови фирми, които обявиха амбиции и планове да се пробват с изкупуване на вземания. В сравнение с дружествата със специална инвестиционна цел, които правят вложения в недвижими имоти и в земя, компаниите, събиращи и търгуващи с вземания, все още са малко на брой – към края на декември те са само осем. Това са "Фонд за енергетика и енергийни икономии", "Кепитъл Мениджмънт", "Трансинвестмънт", "Делта кредит", "Лев Инвест", "Дебитум Инвест", "Български фонд за вземания" и "Финанс Асистанс Мениджмънт". А едно друго дружество – "Ризърв Кепитал", върна лиценза за извършване на дейност и се приближава към края на ликвидацията си.
Всички те обаче вече не се конкурират само помежду си. През последните години в сектора за търговия и събиране на вземания навлязоха голям брой нови участници, между които и много чуждестранни компании. На фона на лошите прогнози за развитието на финансовите и капиталовите пазари бизнесът със секюритизация на вземания се превръща в един значително по-рисков сегмент.
Българските дружества нямат сили да се преборят с по-силните международни колекторски фирми за големите пакети с вземания, които банките у нас вече продават. Просто финансовият механизъм на тези компании е много по-мощен. Например между тях е норвежката B2Holding, която е в Топ 10 на най-големите инвеститори в изкупуване на вземания в Европа. Тя работи у нас чрез дъщерната си "Агенция за събиране на вземания".
На българския пазар е и "EOS Group" – водещ международен доставчик на финансови услуги, с основен фокус върху управлението на вземания, която развива дейност чрез "ЕОS Матрик". А има и български компании с мощен инвестиционен портфейл. Но навлизането на нови играчи у нас е знак, че пазарът на покупка на дългове е сред бързо развиващите се в България. А това пък увеличава и конкуренцията, а заедно с нея и цената на тези активи.
Има и широк простор за разгръщане на дейността по изкупуване на вземания. По данни на БНБ в края на миналата година лошите кредити на фирмите са в размер на 4.18 млрд. лв., а върху домакинствата тежат заеми за 1.18 млрд. лева. Новите европейски изисквания притискат и банките да чистят балансите си. Така че и при тях предстоят продажби на портфейли с необслужвани задължения.
Пазарът на вземания у нас плавно се разширява през последните години, но АДСИЦ дружествата напоследък не смогват да се справят. Нещо повече – през четвъртото тримесечие на миналата година числата във финансовите им отчети показват забавяне в скоростта на основната им дейност, поради което намаляват и приходите, а и печалбата им.
За изкупуване на вземания компаниите използват основно средства, придобити от увеличение на капитала или от емисии на облигации . Но сега всички имат трудности в тази посока. Нито едно от дружествата със специална инвестиционна цел не предложи нови дългови книжа. Дори и "Трансинвестмънт", което е финансирало дейността си вече с пет такива емисии. На този етап мениджмънтът му смята, че условията, при които може да бъде пласиран нов заем, са неблагоприятни. Пазарните участници не са склонни да харчат за вложения в корпоративни дългови книжа. Броят на потенциалните инвеститори е силно ограничен, част от основните участници изцяло са пренасочили инвестициите си към нискорискови и нискодоходни инвестиции в ДЦК и в банкови депозити. При тази конюнктура, според хората от фонда стратегически по-правилно е да се намали задлъжнялостта и да се изчака нормализирането на пазара на корпоративни дългови ценни книжа. Фирмите са намалили размера на инвестициите си – повечето съобщават, че не са купували, нито са продавали вземания. Единствено се работи по събирането им и по тази причина очакванията за размера на печалбата през следващите месеци също са по-сдържани.
Единствено "Кепитъл Мениджмънт" от групата "Химимпорт", увеличи капитала си с нови 380 000 акции с емисионна стойност от по 58.50 лева. По този начин той нарасна от 1 378 297 на 1 758 297 лева. Средствата ще се използват за бъдещи инвестиции.
Основният канал за акумулиране на парични средства за дейността на АДСИЦ фондовете в последните няколко години поизчерпа капацитета си. Капиталовият пазар у нас е със затихващи функции – малко са борсовите играчи, спекулантите, инвеститорите…
По тази причина повечето дружества са внимателни в плановете си за акумулиране на пари, а това пък намалява възможностите за разширяване на портфейлите им с вземания. Другата опасност, която прозира в анализите, е, че платежоспособността на българските фирми и домакинства намаля. Заради свитите приходите на "клиентите им", колкото и да са настойчиви АДСИЦ фондовете при събиране на задълженията, когато няма достатъчно пари във фирмената каса, нямат и шанс…
Данните от финансовите отчети за третото тримесечие, а и за деветте месеца на тази година, показват съвсем лек или никакъв ръст в обема на портфейлите им с вземания. Проучване на "БАНКЕРЪ" показва, че обемът на акумулираните през миналата година активи в дружествата за секюритизация на вземания е в размер на 150.75 млн. лева. Според данните във финансовите им отчети значителната концентрация в сектора се запазва. С най-голям дял от него (80.78%) е "Кепитъл Мениджмънт" (121.77 млн. лв.). Активите на тези, които го следват – "Фонд за енергетика и енергийни икономии-ФЕЕИ" и "Дебитум Инвест", са съответно по 8.90 и 6.91 млн. лева.
*Секюритизация на вземания – акумулиране на средства чрез издаване на ценни книжа и инвестиране на този паричен ресурс в покупко-продажба на вземания.
