До какво ще доведе възможността държавите членки да харчат свободно за справяне с негативното въздействие на епидемията върху икономиките? Анализаторите гадаят, а националните правителства обмислят следващия си ход. Министрите на финансите на ЕС одобриха на 23 март облекчение на строгите финансови изисквания на Евросъюза, за да могат страните членки да се справят с епидемията от коронавирус. Те взеха решение за задействане на Общата предпазна клауза на Пакта за стабилност и растеж, което ще позволи отклоняване от бюджетните изисквания, които обикновено се прилагат в рамките на европейската фискална рамка.
Министрите са съгласни с оценката на Европейската комисия, че условията за използване на общата клауза за изключение от фискалната рамка – сериозен икономически спад в еврозоната или изцяло в ЕС – са изпълнени. Използването на клаузата ще даде необходимата гъвкавост за предприемане на всички необходими мерки в подкрепа на националните здравни системи за гражданска защита и за предпазване на икономиките, включително с по-нататъшни помощи и съгласувани и временни целенасочени действия. Предстои сега предложението на Комисията да бъде гласувано и от Европарламента. Очаква се това да се случи на извънредната му сесия на 26 март в Брюксел.
Официалният представител на Европейската комисия Ерик Мамер на ежедневен видео брифинг оповести, че Комисията вече е поканила Съвета на ЕС по икономика и финанси да одобри това предложение. Пактът за стабилност и растеж ограничава дефицита на държавния бюджет на страните от еврозоната до 3% от БВП, а ограничението на публичния дълг е до 60% от БВП. Това решение ще позволи на правителствата да трупат заеми без ограничения, увеличавайки бюджетния дефицит, да оказват помощ на бизнеса. Така страните ще могат да искат гаранции за заеми от Европейския механизъм за стабилност (ESM), който разполага с 400 милиарда евро.
"Отсега нататък правителствата ще могат да дават пари на много компании – хотели, ресторанти, транспортни компании, малки предприятия, които са застрашени от фалит. Днес решихме да спрем бюджетните правила, така че държавите да могат да влагат толкова пари в икономиката, колкото е необходимо ", заяви и председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен.
Тази мярка се оказва добре дошла за много страни от общността. Силно задлъжнялата Италия, но също така и Франция и Белгия, вече и без това не спазват фискалните правила на ЕС, обявявайки през последните дни десетки милиарди евро допълнителни стимулиращи средства за борба с опасната болест, която на практика спря техните икономики.
Както "Банкер" нееднократно прогнозира, тенденцията в Европа и по-конкретно в Еврозоната започна да се обръща в последните месеци. Финансовите министри от страните членки на валутния съюз дадоха ход на план, според който фискалната политика трябва да стимулира повече икономическия растеж, т.е. да се реализират по-големи разходи.
Добре известно е, че от години за подобни мерки призовават както Европейската комисия, така и Европейската централна банка. Неслучайно директорът на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева обяви на 23 март, че очаква световна криза, съизмерима с 2008 г., или по-лоша, затова трябва да се реагира спешно. Близо 80 държави са поискали помощ от фонда от началото на кризата. В отговор институцията ще разгърне целия си капацитет за заеми в размер на 1 трилион долара.
"Ние силно подкрепяме извънредните фискални действия, които много държави вече предприеха за укрепване на здравните системи и защита на засегнатите работници и фирми. Ние приветстваме стъпките на големите централни банки за облекчаване на паричната политика. Тези смели усилия са не само в интерес на всяка страна, но и на световната икономика като цяло. Ще са необходими още повече, особено на фискалния фронт.", заяви Георгиева.
Рисковете
Разбира се, разхлабването на фискалната политика и увеличението на разходите крият рискове. Най-логичният въпрос е, какво ще се прави, след като кризата отмине. Политическото упражнение да дадеш, а след това да се опиташ да вземеш, е невъзможно. Това е и основната логика на неутралната фискална политика.
Следвайки консервативната фискална политика, премиерът Бойко Борисов заяви на 22 март, че се налага да продължаваме да "стискаме парите". Той е наясно, че мерките срещу коронавируса изнервят хората и не носят политически дивидент, но не се отказва да стиска резерва, който той нарече "мазнинката" на държавата. Според него тя трябва да се пази за момента, в който действително трябва да се подпомогнат социално слаби, бедни или бизнеса.
"Този месец ние няма да го усетим, защото плащаме за предишния месец. От следващия бюджетът ще усети разликата и тя ще е огромна. Те да се направят на добри, казват: "Дайте да дадем на всички". Как, по каква схема? На тези, които си освободиха работници ли? Сега да им дадем за какво? Не беше ли редно, ако ние даваме 60 %, те да дадат 40 % да ги задържим работниците за няколко месеца или да предложат друго плащане. Финансовият министър ще изпълни всяка моя разпоредба. Може да си тръгне на следващия ден, да си подаде оставката, защото ще направи глупост, разбира се, но аз съм отговорен човек. Затова бюджетите ни, всичките ни за тези вече 3 години сме казвали: расте БВП, намалява безработицата, стабилен фискален резерв. От това сме се ръководили", коментира Борисов.
Може да се окаже, че съвсем скоро и на българския премиер ще се наложи да разхлаби хватката върху държавните пари.
