Европа, светът, а значи и България, сякаш се завръщат към годините след 1945 и 1953 – а. Това е времето когато светът започва бавно да се въззема из пепелищата на Втората световна война. Всичко е приключило и това усещане дава крила на надеждата за предстоящите прекрасни дни за човечеството. Световната икономика излиза пред нови хоризонти, оптимизмът е преобладаващото чувство. Winter Isn't Coming, въпреки че всъщност светът бавно се сковава от Студената война.
Единствената разлика между тези години и сега е, че днес светът неусетно е въвлечен във война с непредвидим враг, и най-вече, че никой не знае кога краят й – фатален или не – ще настъпи.
В света от 50-те години се полагат основите на Организацията на обединените нации, а през 1948 г. ООН приема декларация за присъщите права на хората. Тя призовава за създаването на "един свят, в който хората ще се радват на свобода на словото и убежденията си и ще бъдат свободни от страх и лишения".
Декларацията води до приемането на Европейската конвенция за правата на човека през 1953 г., а шест години по-късно е създаден Европейският съд по правата на човека.
В последните дни покрай пандемията от коронавирус ние станахме роби на страхът и лишенията. В същото време в публичното пространство се завъртяха заглавия и цитати от засукани научни експертизи, термини и понятия, свързани със вируса. А у нас правосъдният министър Данаил Кирилов и колегата му от външно министерство Екатерина Захариева добавиха към терминологичната шарада и думичката "дерогация". При произнасянето й създателите на ООН и Конвенцията навярно се обръщат в гроба…
Непознатото на по-широката публика понятие всъщност се отнася до действията по частичната отмяна на някой закон. В случая се има предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Текстовете й влизат в противоречие със забраните и ограниченията, наложени с разпоредбите за извънредното положение у нас, въведено през февруари.
В член 15 от конвенцията е записано, че "по време на война или на извънредно положение, застрашаващи съществуването на нацията, всяка от Βисокодоговарящите страни може да предприеме действия, освобождаващи я от изпълнението на нейните задължения по тази Конвенция…".
Процедурата е описана в ал.3 на същия член:"Всяка от Високодоговарящите страни, която се ползва от правото на такова освобождаване, е длъжна да предостави на Генералния секретар на Съвета на Европа пълна информация относно предприетите действия и породилите ги причини. Тя също така е длъжна да информира Генералния секретар на Съвета на Европа за датата на прекратяване на тези действия и на възстановяване прилагането на разпоредбите на тази конвенция в пълния им обхват".
Както се вижда, искането за дерогация трябва да е добре мотивирано и трябва да съдържа конкретния срок на всяко действие. Това обаче все още не е сторено от управляващите в България. Те предпочетоха да се впуснат в напоително обяснение на очевидни неща – че с мерките по извънредното положение са нарушени правото на придвижване, сдружаване и прочие.
От правосъдното министерство пък скандално уточниха, че със Закона за извънредното положение някои права са нарушени "повече от обичайното". Ведомството на Данаил Кирилов обаче така и не конкретизира какво разбира под "обичайно нарушение на човешките права" и защо се допускат подобни нарушения без още да са ни "дерогирали".
Правосъдният министър Данаил Кирилов изглежда е отсъствал от часовете по международно право в Юридическия факултет на Софийския университет, защото вместо да уведоми Генералния секретар на Съвета на Европа за намерението си да отмени частично действието на Конвенцията (както е посочено в разпоредбата на чл. 15, ал. 3), направи нещо друго – изпрати писмо до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и обясни този свой ход така:
"Възможно е при извънредно положение да имаме известно нарушаване на неосновните права на личността. По тази причина още вчера съм подписал нотификационно писмо, което да бъде изпратено чрез министъра на външните работи до Европейския съд по правата на човека, защото има такава процедура. Тя е за временна дерогация, при извънредно положение, за да обосновем пред ЕСПЧ какви действия сме предприели. Съответно последиците са, че в този случай голяма част от жалбите на лица, които твърдят, че са засегнати, няма да бъдат допуснати и разгледани".
Очевидно Кирилов повече го е грижа да отмени правото на засегнати от ограниченията граждани да се жалват в ЕСПЧ, отколкото да спазва строгите изисквания на Конвенцията. Самият той вече е нарушил този фундаментален за ЕС акт, съдействайки за въвеждането на ограничения и забрани, без да съобрази действията си с Конвенцията.
Всъщност действията на правосъдния министър са част от всеобщата в условията на пандемията в ЕС тенденция ЕСПЧ да бъде изолиран като основен правен инструмент на Конвецията. И независимо че повечето европейци, включително и ние, приемаме ограниченията като свое лично задължение и отговорност, надеждата на върховете в ЕС е, че евентуалните ни жалби до ЕСПЧ за нарушаване на някое от правата ни автоматично ще бъдат оставени без внимание.
Такава е и логиката в действията на външния министър Екатерина Захариева, която също подминава с лека ръка предписанията на Конвенцията. Тя обясни, че тепърва министерствата на външните работи и на правосъдието щели да правят анализ, и едва след това България щяла да поиска от ЕСПЧ дерогация на Европейската конвенция. Въпреки че с обнародването на Закона за извънредното положение в "Държавен вестник" дерогацията е факт.
Така или иначе ограниченията, срещу които се изправя Конвенцията, бяха въведени в повечето страни-членки на ЕС далеч преди съответните намерения за информиране или искания за дерогация.
Това означава, че в Европа вече има воля на много страни срещу действието на Конвенцията.
Великобритания например вече призова отказът от нея да бъде тема в преговорите с ЕС за Брексит. Крайнодесните в Австрия пък от няколко години говорят, че Конвенцията няма смисъл заради бежанския натиск към ЕС. В Унгария Виктор Орбан заяви, че през няма време да обсъжда правни въпроси с "хленчещи и критикуващи европейци" и подобно на Ленин и Сталин започна да управлява с декрети. А Нидерландия и Германия пък отказаха да подкрепят предложението за създаване на финансов инструмент, чрез който страните в ЕС солидарно да вземат заем "корона облигации".
Очевидно е въпрос на време все повече страни от Европа и света да поискат не само частична, но и тотална отмяна на Конвенцията. И след това дори да се появи нов Елвис Пресли, няма около какво да се обединим…
