Невероятно е, но Националният щаб на ген. Мутафчийски и Медицинският съвет на д-р Костов са… леко незаконни.
След като в продължение на месец и половина управляващи, опозиция, браншови организации и докторски съсловия се убиха да ни заблуждават, че здравето ни е най-първа от всичките им първи грижи, тъжната истина полека-лека взе да си пробива път.
Някой знае ли пълното наименование на структурата, ръководена от генерал Мутафчийски и позната като Национален оперативен щаб?
Едва ли!
Тогава – втори въпрос: “Знае ли някой кога и с какъв акт е създадена въпросната структура?”
Тук възможните отговори са:
а) на 24 февруари – с решение на Съвета по сигурността към Министерския съвет, взето на извънредно заседание, е създаден Национален кризисен център за борба с коронавируса към Военно-медицинска академия (ВМА).
б) на 26 февруари – със Заповед № Р-37/26.02.2020 г. на министър-председателя на Република България Бойко Борисов въпросният кризисен щаб е изваден изпод крилото на ВМА, повишен е в ранг “Национален оперативен щаб с цел координиране, организиране на действията на компетентните държавни органи във връзка с обявената от Световната здравна организация спешност за общественото здраве от международно значение по отношение на заболяването COVID-19”
Истината е някъде по средата, защото с премиерската заповед кризисният щаб към ВМА е
издигнат в ранг на Национален оперативен щаб.
Инак ръководството и личния състав просто преливат от едната структура в другата: ръководител – генерал-майор Венцислав Мутафчийски, директор на ВМА, и членове – главният секретар на МВР, директорът на “Гранична полиция”, главният държавен здравен инспектор и министърът на здравеопазването.
Първата и най-маловажната от тях е използването на лежерното понятие “във връзка с обявената от СЗО спешност за общественото здраве от международно значение по отношение на заболяването COVID-19”, с което е подменена официалната позиция на Световната здравна организация, заявена на 30 януари:
коронавирусът е глобална заплаха!
Както се вижда и с невъоръжено око, разликата е титанична, но едва ли някой ще хукне да ни обяснява защо сме предпочели смекчения вариант.
Другото смущаващо обстоятелство е начинът, по който е създаден Националния оперативен щаб. Не за друго, а защото т. нар. процедура няма нищо общо с действащото законодателство.
Най-напред Съветът по сигурността към МС е съвещателен орган и няма абсолютно никакви правомощия да създава каквито и да било структури. Хеле пък кризисен щаб, който да командва цялата държава.
След това -трансформирането на тази нерегламентирана структура в Национален оперативен щаб, при това – с най-обикновена заповед на премиера, е…. още по-незаконно!
И трето – съставът на въпросния щаб: нещо като малка и спретната масонска ложа, която никой не знае къде провежда сбирките си и какви теми се обсъждат на тях. Няма сайт, няма работно време, няма приемни часове, няма контакти за обратна връзка, няма…
Всъщност има: всички сме длъжни да приемаме казаното от тях за чиста монета, след което
да козируваме и да се прибираме по къщята,
за да не ни одрусат с по една-две годишни заплати!
Изглежда като заяждане на дребно, но не е така. Темата е изключително важна, защото от един месец насам животът ни минава под командването на въпросния Национален оперативен щаб. Каквото той каже – това трябва и се случва!
Извънредни мерки – извънредни мерки!
Затваряйте магазините, хотелите, ресторантите, баровете, моловете и т.н. – удряш катинара, козируваш и се прибираш вкъщи на топло, скучно и нервно.
Трябва да се въведе извънредно положение, водещо след себе си и ограничаване на конкретни граждански права – правителството пише, парламентът приема, а редовите граждани слушат и изпълняват!
Банско да се отцепи – заповедта е изпълнена!
От утре всички с маски, макар маски да няма – дери чаршафи и пижами, ший предпазни средства във всички цветове на дъгата!
Изследванията ще се правят точно в тези три-четири лаборатории – персоналът на останалите 50-60 вирусологични “субекта”
или излиза в неплатен отпуск, или подхваща картите, таблата
и компютърните игри!
Бързите изследвания са вредни и безполезни – долу бързите изследвания!
Бързите тестове са полезни – от утре започваме да ги правим масово, нищо че правителството трябва светкавично да изнамери 10-12 милиона…
Пак ще повторим – не ни разбирайте погрешно. Въпреки че мерките са строги, дори драстични, явно човекът си е животно, на което му увира акъла единствено с бой по главата.
Проблемът е, че съществуването на Националния оперативен щаб не фигурира в нито един законов или подзаконов нормативен акт, т.е. членовете му не подлежат на абсолютно никакъв контрол, а дейността му – на никаква регулация.
И понеже един демократичен кахър никога не идва сам, на 24 март бе сътворено още едно чудо на чудесата: със заповед на премиера Бойко Борисов към Министерския съвет
бе “прикачен” чисто нов Медицинският съвет,
в който влизат 16 специалисти – представители на основните медицински специалности, имащи отношение към диагностиката и лечението на COVID-19 и неговите органни усложнения.
Според официалното съобщение на правителствения пресцентър, “целта на новосъздадения орган е консултиране на държавните институции и информиране на обществеността във връзка с пандемията, причинена от COVID-19. Медицинският съвет ще изпълнява функции, свързани с изготвяне на алгоритми за поведение при пациенти с коронавирус”.
А според ръководителя на новата корона-структура – проф. Коста Костов, центърът “ще подготви препоръки за лечение на COVID-19 и
ще помага на Министерския съвет да взима най-правилните решения.
Същата работа. Не съвсем легитимна структура ще учи и правителството, и Националния оперативен щаб на ум и разум. И само един човек – министър-председателят може да я контролира. Ама на него като не му е работа да разбира от ваксини, щамове, алгоритми, епидемии и пандемии?
Ефектът от експертното двувластие вече взе да дава плодове. Берем ги главно благодарение на т. нар. медийните войни, които – размножени чрез социални мрежи – си се превръщат в
прекрасно средство за промиване на мозъци.
И за брутално манипулиране на нищо неподозиращите обикновени хорица. Само няколко примера, избрани съвсем произволно с помощта на търсачката “Гугъл” и ключовите думи “Костов+Мутафчийски”:
“Доц. Мангъров (от медицинския център – бел. ред.) “скъса” професорите Кантарджев и Мутафчийски (от Националния оперативен щаб);
“След реплика на Мутафчийски за търгашите, Бойко Борисов поръча 400 000 бързи теста”
“Лобиращият за бързи тестове доц. Мангъров от Медицинския съвет – мастит частник с мащабна дейност, притежава и собствена лаборатория”
“Новият медицински съвет веднага се опълчи на Щаба за коронавируса”
“Новият Медицински съвет на нож с Щаба на Мутафчийски”
“Ген. Мутафчийски нарече експертния съвет на Костов „търгаши“!”
“Враг на Мутафчийски оглави коронащаб №2 по желание на премиера”
Умножете сега четенето на всяка подобна “дописка” в социалните мрежи и интернет пространството по 10 000 – 20 000 пъти най-малко, пък после сами решете
кой точно ще повярва на двамата шефове,
че говорят от името на правителството и са еднакво загрижени за оцеляването на българина като такъв?
И е цяло чудо, че досега нито един от дежурните по брифинг репортери не се е сетил да попита ген. Мутафчийски за юридическия и административен статут на Националния оперативен щаб. За правомощията и задълженията на структурата, която ръководи. За нормативни акт, който регулира дейността на щаба. За подсъдността на актовете, които издава…
Стоп, стоп! Поувлякохме се малко. Националният оперативен щаб актове не издава, защото няма право. Таз работа е прехвърлена основно на здравния министър, на когото – чрез Закона за здравето и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение – в смутни времена като сегашното
направо си му е позволено… да коли и беси,
образно казано.
Всъщност, ако трябва да си кажем голата истина в прав текст, тъкмо тази нормативна аморфност на Националния щаб е основната причина всяко населено място да спазва строгите мерки… според зависи. Я от характера на кмета, я от милосърдието на надзорниците от Регионалните здравни инспекции и Областните дирекции на МВР, я от характера и чувството за отговорност на обикновените хора.
Изходът от ситуацията е елементарен.
Дълбоко в правителствените килери е погребан един документ, в който всичко си е казано по начин, който… не предполага да е писан от българи: ясно, конкретно, аргументирано със статистически данни и т.н. Все качества, с които днес не може да се похвали нито един проект на закон, концепция или стратегия.
Този документ е озаглавен “Национален план на Република България за готовност при грипна епидемия”, писан е преди три петилетки и е приет с Постановление на Министерския съвет № 5 ОТ 13 януари 2006 година. То е кратичко и затова го цитираме в пълния му блясък:
“МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ:
Чл. 1. Приема Националния план на Република България за готовност за грипна пандемия.
Чл. 2. Финансовите средства, необходими за изпълнението на Националния план на Република България за готовност за грипна пандемия, да се осигурят чрез преструктуриране на разходите по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2006 г. и/или от икономия на разходите, или от преизпълнение на приходите по републиканския бюджет за 2006 г. по реда на чл. 34, ал. 1 и/или чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет.
Чл. 3. Министърът на финансите да извърши налагащите се промени по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2006 година.
Заключителни разпоредби
§ 1. Постановлението се приема на основание чл. 3, ал. 3 от Закона за здравето и чл. 28, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет.
§ 2. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2006 г.
§ 3. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на финансите и на министъра на здравеопазването.”
Четивото е дебело 108 страници, а съдържанието му е такова, че като махне човек
думата “грип” и я замени с “коронавирус”,
като актуализира някои статистически данни – за броя на болниците, болничните легла, броя на населението и т.н., като попромени и тук-там по някоя дата, всичко останало си е толкова актуално и полезно, сякаш е писано вчера. И съвсем спокойно може да бъде използвано и вдругиден.
Единственото условие е Националният оперативен щаб и Министерството на здравеопазването да редактират Националния план, да го внесат в Министерския съвет за обсъждане и приемане, след което Народното събрание да ремонтира Закона за извънредните ситуации и да узакони съществуването, правомощията и отговорностите на Националния оперативен щаб и Медицинския експертен съвет.
Работа точно за седмица и половина, не повече. Стига, разбира се, на някой да му се работи…
КАРЕ
Из “Националния план на Република България за готовност за грипна епидемия”
8. Прилагане на Националния план за готовност за грипна пандемия
8.1. Национален пандемичен комитет (НПК)
За цялостна организация и координация на изпълнението на дейностите по Националния пандемичен план се създава Национален пандемичен комитет.
Националният пандемичен комитет:
1. разработва националната политика за ограничаване разпространението на пандемичния грип;
2. координира дейностите на държавните органи и осъществява връзки с неправителствени организации;
3. анализира данните за епидемичната ситуация по отношение на пандемичния грип, като информира Министерския съвет и обществеността, предлага конкретни противоепидемични мерки за ограничаване на последиците за здравето на гражданите;
4. предлага на Министерския съвет становища по международни декларации, конвенции, споразумения и други документи, касаещи пандемичния грип.
Състав на Националния пандемичен комитет:
1. Председател – определен от министър-председателя вицепремиер;
2. Заместник-председател – министърът на здравеопазването;
3. Членове:
3.1. заместник-министър на вътрешните работи;
3.2. заместник-министър на финансите;
3.3. заместник-министър на отбраната;
3.4. заместник-министър на труда и социалната политика;
3.5. заместник-министър на транспорта;
3.6. главният държавен здравен инспектор;
3.7. директорът на дирекция „Опазване и контрол на общественото здраве”, Министерство на здравеопазването;
3.8. директорът на Националната здравноосигурителна каса;
3.9. директорът на Националната ветеринарномедицинска служба;
3.10. директорът на Националния център по заразни и паразитни болести;
3.11. директорът на Института по микробиология на БАН;
3.12. националните консултанти по епидемиология, вирусология и инфекциозни болести;
4. Секретар – началник отдел „Надзор на заразните болести”, Министерство на здравеопазването.
Поименният състав на Националния пандемичен комитет се определя с Решение на Министерския съвет.
Председателят представлява Комитета, ръководи работата му, подписва протоколите от заседанията и внася за разглеждане в Министерския съвет материали, становища, информации и предложения.
В отсъствие на председателя неговите функции се изпълняват от заместник-председателя.
Секретарят организира подготовката на заседанията, води на отчет взетите решения и координира изпълнението им.
Членовете на Комитета изразяват становищата на министерствата и ведомствата, които представляват.
При необходимост в работата на Комитета могат да бъдат включвани и други специалисти извън списъчния му състав.
