COVID-19 разлюля мощно глобалните финансови пазари и порази всички основни класове активи. Световните борсови индекси отчетоха най-слабото си тримесечие от 2008-а досега.
Петролните котировки потънаха до най-ниските си нива за последните 18 години, а американският лек суров петрол тип WTI загуби 67% от пазарната си оценка – най-големият в историята тримесечен погром.
"Бягството" на инвестиции към спасителните убежища облагодетелства щатския долар и обезцени рязко валутите на развиващите се пазари (без китайския юан), както и повечето му конкуренти от индустриализираните икономики. Пазарните играчи загърбиха натрупания след кризата от 2008-а корпоративен дълг за 10 трлн. щ. долара и свалиха рязко цените на облигациите. И дори смятаните за най-сигурни държавни ценни книжа изживяха моменти на стрес, като силно отрицателната доходност на повечето от тях се повиши, т. е. съответните инструменти поевтиняха.
Златото също се търгуваше на приливи и отливи със сериозни движения в двете посоки, провокирани от моментни пазарни шокове.
Стратези на "Джей Пи Моргън Чейз" преценяват, че повечето най-рискови активи, сред които се причисляват акциите и кредитите, вече са "посетили" най-ниските си нива за рецесията, надвиснала над света. .Анализаторите виждат окуражителен сигнал в публикуваните на 31 март данни за активността на китайския промишлен сектор през март, когато бизнесът възобнови работата си след продължителната карантина. Стойността му е била 52 пункта (бел. ред. – всички числа над 50 показват растеж) – рязък скок от рекордно ниските 36 точки през февруари. За Даниел Бергвалд – икономист от шведската финансова група SEB – това е "почти перфектна V-образна форма" на икономически възход. Иначе казано – рязък срив и бърз подем.
Според Питър Опенхаймер – главен борсов стратег на "Голдмън Сакс", инвеститорите вече са отчели в пазарните цени очакванията за "исторически" спад на световния БВП през започналото на 1 април второ тримесечие (оценяван от експертите на банката на 34%) и вече се оглеждат за сигнали как, къде и кога ще започне възстановяването.
Сериозна роля играят щедрите фискални и парични стимули на правителствата и на централните банки по света за поставените под карантина икономики. Поредната окуражителна мълва дойде на 31 март от Вашингтон – че Конгресът обмислял пореден кръг от мерки в подкрепа на националното стопанство, а президентът Доналд Тръмп предлагал пакет от нови 2 трлн. щ. долара за инфраструктурата на страната.
Разбира се, изненадващи нови пазарни сривове и силни колебания не са изключени, докато не спре застрашителния ръст на заболелите от COVID-19 – огромното неизвестно за рисковите пазари.
Уолстрийт и съперници ближат раните си
Рекордно дългият възход на щатските борсови индекси обърна посоката на движение на 12 март – 11 години и три дни след края на предишния цикъл. И макар че към края на март пазарите малко се успокоиха и акциите леко поскъпнаха, те приключиха тримесечието с 20% под равнищата, от които влязоха в 2020-а. А средната стойност на индекса, отчитащ степента на пазарни колебания (CBOE Volatility Index), респективно и страховите нагласи на пазарните играчи, беше 57 пункта през март – тройно повече отколкото през предишното десетилетие.
Елитният щатски борсов индекс DJIA загуби 23% от пазарната си оценка през първото тримесечие на 2020-а и слезе до най-ниското си ниво след 1987-а. Той приключи търговската си сесия на 31 март на 21917.16 пункта – годишен спад от 16.53 процента. Инвеститорите в DJIA на практика не можеха да намерят убежище в нито една от 30-е "членуващи" в него компании. Акциите на "Боинг" потънаха с 54%, а на "Шеврон" и "Ексън" – с 39 процента. Единствено "Майкрософт" приключи търговията си с 0.01% по-скъп.
S&P 500 се представи малко по-добре – 2584.59 пункта, грубо сметнато 18% тримесечно и 9.86% годишно понижение. В случая обаче впечатли скоростта, с която навлезе от рекордно високата си пазарна оценка в "мечи" пазар – преход, продължил само 16 дни.
Най-скромни загуби сред водещите американски борсови индекси отчете NASDAQ Composite, който приключи месец март едва с 1.65% по-евтин, отколкото през същия период на 2019-а. Най-висок принос за този резултат имат търговците, купуващи на по-изгодни цени книжата на богатите с кеш технологични компании с висока пазарна капитализация.
Индексът, включващ акциите на 2000 фирми с малка пазарна капитализация Russell 2000 обаче беше пълна катастрофа със своя тримесечен срив от 31% – най-мощен от 1979-а насам.з
Акциите на европейските компании загубиха над 20% от пазарната си оценка през най-кошмарните три месеца за времето след 2002-а. Най-дълбоко – с 30% – "потънаха" испанските книжа.
Лондонският FTSE 100 пък приключи най-слабото си тримесечие след 1987-а – с 25% тримесечен и с 22.49% годишен спад.
Широкият индекс MSCI, отчитащ движенията на акциите на компании от развитите и развиващите се пазари, се раздели с 20% от пазарната си оценка през изтеклите три месеца.
Китайският Shanghai Composite загуби 10%, а индексът на борсата в Токио – Topix – почти 20% през най-тежките три месеца от 2008-а насам.
Цар Долар
Гладът за зелени пари изправи на нокти валутните пазари, защото компании и банки обикновено трупат долари когато печалбите им вървят надолу. В резултат американската валута отчете най-резкия си скок след финансовата криза през 2008-а и поскъпна с 8% на търговско претеглена база спрямо конкурентите си в периода от 9-и до 23-и март.
Щатският долар се повиши до рекордно високи стойности към австралийския си "адаш" и тласна британския паунд в свободно падане, приключило на 1.1412 щ. долара. През последната седмица на март обаче английската лира се окопити и постигна 7% ръст – най-силният от 1985-а.
Петролната война, прибавена към пандемията, удари тежко норвежката крона, която загуби над 16% към еврото от януари. Руската рубла се оказа в още по-лоша позиция, поевтинявайки с 23% през същия период. Валутите на развиващите се пазари, с изключение на китайската, потънаха до най-слабите си стойности от 90-е години на миналия век – южноафриканският ранд и мексиканското песо се обезцениха с повече от 25% към щатския долар.
Въпреки глътката въздух и временното стабилизиране на пазарите през последните мартенски дни, получени в резултат на мощните стимули на правителствата и на централните банки, пазарните трусове не са приключили, поне по оценката на валутните стратези на "Бенк ъф Америка". Не може да се твърди категорично, че е овладян и подемът на зелените пари. Един от примерите е еврото, което успя да приключи търговската си сесия на 27 март с цена 1.1141 щ. долара, но след това пое надолу и в обедната европейска търговия на 1 април се движеше в близост до 1.0950 долара – по-евтино с почти два цента. А на 3 април загуби още цент и половина – до 1.08 евро за един долар.
