На днешния ден можем да си спомним за политика Тодораки Пешов – първият избран кмет на София след Освобождението.
Той е роден на 5 април 1838 г. в село Желява, Софийско, и е син на Пешо Тодоров – Желявеца. В епохата на Българското възраждане Желява започва своето икономическо, културно-просветно и политическо пробуждане. През пролетта на 1872 г. е създаден Желявският частен революционен комитет. Тодораки е негов член. По-късно той е съдебен заседател в делото срещу Васил Левски (1873 г.), бил е и на заточение в Диарбекир за три години.
Тодораки Пешов е първият избран кмет на София след Освобождението (от 30 декември 1878 до 13 септември 1879 г.).
Тодораки Пешов участва и в Учредителното събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879 г.) – първото Народно събрание след Освобождението на България от османско владичество след Руско-турската война от 1877-1878 година. Задачата на народните представители е да изработят основния закон – Конституцията на Княжество България. На 3 април 1879 г. Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България.
Тодораки Пешов заема поста кмет на София и втори път – от 10 май 1884 до 24 август 1885 година.
По време на първия му кметски мандат са открити Първа софийска мъжка гимназия и Софийската първоразрядна болница.
До 1886 година единствената мъжка гимназия в София е класическата. Въпросът "реално и класическо образование" бил много актуален по това време и с разширяването на кръга от изучавани учебни предмети от 1 януари 1887 г. училището се преименува на Софийска класическа и реална гимназия. Неговият продължител днес е 1 СУ "Пенчо Славейков".
По времето на кмета Пешов е построена и сегашната Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Александровска" ЕАД, известна и като Александровска болница – една от най-големите в града и в страната.
Основана е през 1879 г. под името Софийска първоразрядна болница и в началото заема две сгради на мястото на бъдещия мавзолей на княз Александър Батенберг. Още през същата година Софийската община отпуска терен от 360 000 кв. м между Перловската река и сегашните улици "Акад. Иван Гешов", " Св. Георги Софийски" и "Пенчо Славейков", върху който започва строителство на първите пет сгради на болницата. Пет години по-късно, през 1884 г., болницата е пренесена в тях, открита и именувана на княза. Като университетска болница, тя играе важна роля за практическото обучение на студенти от Медицинския университет.
На 10 януари 1944 г. по време на англо-американските бомбардировки са атакувани болничните крила на най-голямата тогава болница в България. С пряко бомбено попадение напълно е разрушено северното крило с тежки поражения в останалата част.
През втория мандат на Тодораки Пешов като кмет се изгражда част от новата водоснабдителна система на столицата – резервоари при село Бояна и част от водопровода, свързващ ги със София.
