Паника обзе съдилищата след приемането на последните изменения в закона за извънредното положение От една страна законът, писан на коляно, е дотолкова нефелен, че предизвиква различни тълкувания сред юристите – включително и сред членовете на Висшия съдебен съвет. Това пък заплашва да доведе дотам всеки съд сам да започне да си решава какво ще прави с делата си и така да застраши както мерките срещу разпространяването на коронавируса, така и правата на гражданите.
Напрежението е най-голямо в административните съдилища, тъй като с изменението в закона депутатите на практика ще
"размразят” близо 50% от производствата,
които обичайно се разглеждат в тях.
Да поясним: с измененията в закона се прие приложение, в което депутатите записаха изрично за кои дела ще спират процесуалните срокове, и за кои не. И посочиха изрично, че няма да се спират сроковете по всички дела, свързани с обществени поръчки, концесии и подпомагане по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Всичко това са все дела, разглеждани от административните съдилища и Върховния административен съд.
Също така няма да има „пауза” и за жалбите срещу наказателни постановления за глоби, налагани по време на извънредното положение (по които административните съдилища са втора инстанция), както и всички производства по жалби рещу административните актове, издавани във връзка с кризата (например сещу заповедите на кметовете или здравния министър). Ще се „размразят” и оспорванията на актовете за установяване на публични вземания, както и делата по жалби срещу принудително отчуждаване на имоти.
Освен това е изрично записано, че няма да се спират сроковете по Изборния кодекс. Малцина си дават сметка, че
на 14 юни са насрочени частични или нови избори
за местни органи на власт в 10 кметства от цялата страна.
Което значи, че ден след извънредното положение (ако то наистина приключи на 13 май), в тези населени места трябва да започне предизборна кампания. А преди това ще се правят регистрации, ще се събират подписи и ще има един куп още „социални” мероприятия, твърде неподходящи за епидемична обстановка. И ще се издадат и купища актове, които подлежат на съдебно обжалване…
Първият спорен въпрос е какво следва от това, че сроковете по тези дела няма да се спират?
И дали поправката в закона означава, че тези дела ще се разглеждат от съдилищата по време на извънредното положение и въпреки всички мерки, които Висшият съдебен съвет взе, за да ограничи достъпа на хора до съдебните сгради – а съответно и разнасянето на заразата.
Становищата са две: според част от юристите, тези извадени пред скоба в закона дела, за които сроковете не текат, трябва да бъдат образувани и разглеждани както преди – включително по време на извънредното положение. Тогава обаче ще трябва да се гарантира участието на страните. И макар законът да предвижда делата по време на извънредно положение да могат да се гледат „дистанционно” (т.е. без физическо присъствие на мнозинство от хора в съдебната зала, например през Скайп), то не всички съдилища разполагат с техническата възможност
да осъществят такива „виртуални” заседания.
А за страните пък въобще не е ясно дали ще могат да участват в тях…
Другото становище е, че посочените в приложението към закона административни дела трябва да бъдат образувани, но не и разглеждани – особено там, където няма техническа възможност те да минат „дистанционно”. И понеже за съда сроковете са инструктивни (т.е. незадължителни), то образуваните сега дела могат да бъдат насрочени за разглеждане през лятото, след края на извънредното положение. Но и тук има проблем: част от включените в приложението нормативни актове предвиждат бързи производства в кратки срокове, с цел защита на някакъв важен обществен интерес. И съдът не може да не се съобрази с тези срокове, колкото и да са незадължителни за него – инак току-виж някъде избрали кмет, който не е имал право да участва в изборите, например…
ВСС също се оплете
Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет загуби три часа време във вторник (7 април), за да се лута точно между тези две тълкувания. И в крайна сметка реши, че делата все пак ще се образуват. Но няма да се връчват призовки и съобщения на страните. И ще продължат да се спазват ограниченията за присъствие на служители в сградите, наложени от ВСС. А те са стриктни: достъпът до съдебните сгради на външни лица ще остане забранен, както е забранен и за самите магистрати и служители, освен ако не са включени в нарочен списък на дежурните за деня или седмицата.
Всъщност, във вторник ВСС отмени собствената си забрана съдилищата да образуват дела по подадените след 16 март обвинителни актове, искови молби, жалби и други. Това без съмнение ще е добре за системата, която няма да се "затлачи" с купища папки в първите дни след извънредното положение, а ще може по-спокойно да премине в нормален режим на работа. Макар че и за ефекта от тази мярка има спор – в голям съд като Софийския районен, например, в който влиза огромно количество дела всеки ден, работата по образуването, проверката, обезличаването на лични данни и куп още операции, които трябва да се извършват при получаването на една искова молба или жалба, може да наложи струпване на повече служители в сградите, а оттам и до разнасяне на заразата.
Освен това всяко следващо решение повдига нови и нови практически въпроси по всички видове дела. Например, като ще се образуват делата за делба, то как тези искови молби ще се вписват в службите по вписванията (а това съвсем не е маловажно действие, защото охранява права на ищците)? Още повече когато тези служби се намират на територията на съдилищата и достъпът до тях е забранен?
И още нещо: в края на заседанието на ВСС във вторник се разбра, че след публикуването в Държавен вестник на новия „извънреден закон", ще се наложи да се пренапише решението, с което кадровиците посочиха кои дела ще се разглеждат по време на извънредното положение и как ще се пази "социалната дистанция" в съдебните сгради. А какви други въпроси без отговор ще лъснат дотогава можем само да гадаем.
Но поне едно нещо изглежда напълно сигурно: че извънредното положение ще го добутаме до края така, както го почнахме – с хаотични движения, без ясна мисъл, без ясни норми и на принципа, че всяка заповед е предпоследна…
