Цанко Коловски, финансист, бивш изпълнителен директор на "Инвестбанк"
"Банките може да продават своите вземания на колекторски фирми или на някое SPV, а финансирането на такава сделка ( бел.ред. между ББР и "Свети Георги груп" ) може да е не само с капитала на купувача, но и с кредит от друга банка. Такива вземания (кредити) обикновено се продават с дискаунт от номиналния размер – в зависимост от качеството на самото вземане. Съответно, ако примерно дискаунта е 50%, кредитите които се продават са с размер на 150 милиона лева. Ако приемем за вярна информацията за 500 милиона активи – дискаунта е по-голям.
Защо се прави това? Защото банките, от които се купуват кредитите са ги класифицирали в съответните групи и за заделили капитал за провизиране. Кредитите, които се продават са "лоши". Най-вероятно голяма част от кредитите, които се продават в случая са в група "загуба", т.е. средствата от продажбата им ще имат или никакво, или позитивно отражение върху финансовия им резултат и със сигурност положително влияние върху капитала и ликвидността им. Обезпечение по кредита на колекторската фирма най-вероятно са активи, представляващи самите вземания и остатъците по обезпеченията по кредитите. При всяко погасяване по кредит колекторската фирма или SPV извършва погасяване по кредита, който е получила, за да закупи портфейлите. Всяко погасяване, което е над дискаунта по покупката формира печалба за колекторската фирма или SPV. Всяко несъбрано вземане – е загуба.
Какво печелят банките, които продават кредитите си? – изчистване на портфейла, капитализиране, ликвидност, в някои случаи – положителен финансов резултат и не на последно място – освобождаване на човешки ресурс, ангажиран с управлението на лошите портфейли и обезпеченията.
Какво печели колекторската фирма или SPV ? – чрез ноу хау и активно управление – събиране на кредитите или реализация на обезпеченията на стойност над дискаунта, за който са закупени.
Какво печели банката, която финансира подобна операция – доход от кредитиране, при условие че са спазени правилата и се управляват се паричните потоци на колекторската фирма или SPV. Обезпечеността на кредита трябва да се гарантира и чрез правилна оценка на реалните активи по кредитния портфейл, които да бъдат заложени в полза на банката, както и с оценка на риска и качеството на вземанията.
Какво е необичайно в случая:
От ББР нищо не обясниха. Разчиташе се, че това ще е един от многото въпроси и ще се загуби някак в небивалия интерес към добрините за малкия, средния бизнес и целокупния български народ, които предстои да се случат. Сделката можеше да се разкаже с пет изречения на разбираем език. Не че това нямаше да постави куп въпроси като: – защо тази фирма? Дали тя е предпочетена от двете банки, които продават портфейлите си? Дали например тази фирма няма предварителен договор за сделката с двете банки – в което няма нищо лошо и би поставило операцията в съвсем различна светлина?
И още: – като е колекторска фирма защо ни убеждават, че тя, подобно на Робин Худ, ще разсрочи вземанията на хорицата, докато, ако банките не бяха продали кредитите, щяха да погнат кредитополучателите си и да ги оставят на улицата? А само ритейл ли са портфейлите или има фирмени вземания? Защо фирма с толкова неубедителни показатели попада в полезрението?
Много хубаво, че ББР е постигнала такава хубава сделка в конкуренция с други банки, но при условие, че осъзнаваш че си в полезрението на публиката – нямат ли капацитета да направят сделката да изглежда красива, неоспорима и ясна, вместо да минават в глуха самоотбрана?
Атанас Кацарчев, финансист, бивш член на Надзорния съвет на ББР
"Банката за развитие е кредитна институция. Основна нейна дейност е да сключва договори за кредит, като капитала на кредитоискателя не е основополагащ при вземането на решение.
Водещи са данните от сделката, за която се иска кредитиране, историята, когато има такава, репутацията, паричните потоци, риска и т.н.. Комплексната оценка дава представа за вероятността да се обслужва кредита.
Банките нормално имат лоши кредити. И те трябва да предприемат действия в рамките до две години по управлението им. Така че, обичайно е на даден етап да вземат решение да продадат портфейл от лоши кредити, които задължително са обезпечени с активи (недвижими имоти, вземания, машини, оборудване, дялове, акции и т.н.). Обезпеченията са поне 110 на сто от размера на кредита.
Ако ББР е дала кредит на фирма, изкупила лош портфейл на добра цена, практиката сочи че фирмата връща кредите до 3 години, продавайки активите-обезпечения.
Най-често това са добри сделки за банката-кредитор, за банката с лошите кредити и за фирмата, която управлява процеса по реализацията на активите.
В публичното пространство липсва информация за това, дали кредитната сделка е добра или лоша. Набляга се на имиджа на сделката, т.е. доколко морално е ББР да кредитира фирми с подобна дейност.
Липса на достатъчно информация и обществен натиск.
Това е днешното общество и така властта взема решения под натиск. Гюстав Льобон предвижда това още през 1895 г. в книгата си "Психология на тълпите". Психологията на обществото и властовите решения ще се дирижират не от експертните мнения, а от настроенията на тълпите. А тълпата формира мнението си на базата на медиите и нивото на знание на индивида.
Това важи и за епидемията от корона вируса.
