Д-р Гълъбова, относно пандемията с кронавируса президентът Тръмп няколко пъти изрази мнение, че лечението може да се окаже по-вредно от болестта. Той говори главно за икономика, но как звучат тези думи в психологически план?
Всички последствия от болестта трябва да се разглеждат комплексно, всичко е обща амалгама и всички сме засегнати. Психологическите последствия ще се окажат много сериозни, защото икономическите причини ще ги предизвикат. А когато хората обеднеят, съвсем естествено ще се сдобият с психически и психологически проблеми.
Успоредно с пандемията се заговори и за инфодемия – разпространяване на заразна и манипулативна информация, която често поставя ситуацията под контрола си.
Определено е така. Въпрос на силна воля е да се освободиш от поредната доза страховита информация от медиите. Начинът, по който се поднася информацията понякога е ужасяващ. У нас специално се правят нощни пресконференции, говори се с гробовен глас, броят се трупове. На хората им става все по трудно да се справят със себе си и с демоните в себе си.
Ако направим едно сравнение на генерациите, следвоенните поколения в Европа живееха бедно, но имаха цели и бяха заредени с оптимизъм. Сегашните живеят задоволено, но без кауза и с много страхове – и то още преди появата на COVID-19. На какво се дължи това?
Следвоенните поколения са живели с много повече идеи – без значение верни или неверни, – работили са и са вярвали в нещо. Към днешна дата това са хора с много житейски опит, а той винаги помага. При тях приказката „И това ще мине“ е вярна и това успокоява. Съвременните поколения от дигиталната ера са много напред с технологиите, но са доста невротични, трудно създават топли чувствени връзки. Много от тях са израсли в материален излишък и в емоционална бедност, с вечно забързани родители и живот във виртуалния свят. А там не всичко е истина. Сега те разбират, че в истинския живот има тежки заболявания, че се налага физическо дистанциране. Чувстват се несигурни, нестабилни, сдобиват се с тревожни разстройства. И за всички става ясно, колко ни липсват неща, които сме имали, но не сме оценявали. Беше ни показано, че щом не ценим нещо, то ще ни бъде отнето за известно време, за да видим как е без него. Озовахме се заедно във виртуалния свят.
Извън акутната криза с коронавируса, на какво се дължи масовото чувство на безперспективност, познато напоследък в цяла Европа, при положение че битовите проблеми намаляват, а технологиите подобряват живота всекидневно?
Светът се променя за хубаво, но ние се изгубихме като хора. Ставайки все по-технологични, ние изоставихме човешкото в нас. Бясната надпревара да имаме всичко ни направи грубо материални, важно е добре изглеждащото, а се губи същността. Успешният човек е красивият човек, това се продава и купува. Девалвация на ценностите. Вижте какво представлява приятелството във фейсбук – хвърчат виртуални сърчица, палци, усмивки, торти и букети. Логично е, след като технологиите ни улесняват, да остава повече време за книги, разговори и лични контакти.
Искате да кажете, че библейски погледнато, тази корона пандемия идва навреме за човечеството, за да се опомни?
Като лекар ще кажа, че пандемията е нещо ужасно. Но погледнато иначе, човечеството имаше нужда от отрезвяване. Трябваше са разберем, че има неща, които са по-големи от нас. В случая един невидим микроорганизъм ни прибра по къщите, накара ни да си говорим с най-близките, да четем книги, разбрахме кои са важните неща. Това е нещо добро, но за съжаление ще ни струва скъпо. Винаги, когато човечеството се е самозабравяло, е плащало много висока цена. Отидохме да търсим разум в космоса, но забравихме как изглежда земният разум.
И че той не е в пластмасовата култура.
Абсолютно.
Да разгледаме нещата от психиатричен ракурс. Вследствие на пандемията, в Германия се самоуби регионален финансов министър, воден вероятно от класическото немско чувство за дълг. Във Франция пък посегна на себе си лекарят на футболния клуб „Реймс“ – заради най-просто заразяване с вируса. Каква симптоматика издават двата случая?
При самоубийства причините се коренят дълбоко в личността на човека. При германеца се добавят прословутите за нацията чувства за дълг и вина. В случая това не е акт на слабост. Държа да подчертая, че повечето самоубийства не са актове на слабост, защото имаме преодоляване на най-силния инстинкт – за самосъхранение. Много е вероятно министърът да е имал свръх високо чувство за отговорност. Ако е така, би било чудесно всички политици да имат такъв маркер за отговорност. Виждаме, че у нас дори едни оставки не се случват спонтанно, а по принуда. Във втория пример – с френския лекар, той вероятно е бил запознат с клинична картина, която е прочел като непреодолимо тежка. Следват интензивен страх и паническа реакция. В ситуации като тези излизат всякакви личностни дефицити и обществени язви. Ако ги погледнем чисто философски, кризите са оздравителни, но цената им е твърде висока.
Ако погледнем отвъд коронавруса, какъв социално-психологически отпечатък ще остави той не само върху отделните хора, но и върху обществата? Може ли социалната изолация да се екстраполира върху бъдещето?
Със сигурност това ще се случи. При всяка по-масова заболеваемост ще виждаме хората с маски, хигиената ще се затвърди, ръкостискането ще се разреди, макар че не мога да си представя как италианци, испанци, гърци, пък и ние, ще се лишим от целувките и прегръдките по улиците. Хубаво би било де понапуснем виртуалната реалност. Ще има ръст в невротичните психични разтройства, може да се развият много фобийни състояния с всевъзможни страхове, особено от заразяване. Ще се отвори работа и за моите колеги, вероятно и за бракоразводните адвокати, но може и за акушерите – дай, боже! Страхувам се да не развием като човечество неприязън към странностите на източните народи, откъдето дойде инфекцията.
Най-примитивното у човека се обажда именно в такива моменти.
В кризи като тази всички дефицити лъсват. Изолацията е физическа и социална, ние се десоциализираме. А при падане на социалното лустро, някои започват да функционират на ниво биология.
В психологията на глобалната политика вече се заговори за нов пандемичен световен ред – с повече простор за авторитарните режими. Има ли такъв риск?
Има изключително благодатна почва за сеене на авторитаризъм и тя ще даде обилен плод. Властта е нещо много сладко, тя е мощен афродизиак. Народите често бъркат в изборите си кой и как да ги управлява. Все по-често ще им се поставя въпросът дали предпочитат да живеят в кризи и демокрация, или не толкова свободни и сигурни. А човекът е същество, което обича да живее спокойно, уредено, да не носи отговорности…
От ситуацията с коронавируса повече хора ли ще излезем, или по-малко човеци?
Надявам се да излезем като по-качествени хора. Подобрени издания. Вече на всички е ясно, че колко пари имаш и колко си богат, няма абсолютно никакво значение. И това ще остави траен отпечатък в съзнанието на хората.
Очаквате ли алиенация в общуването между хората?
В България не.
Разговора води Емил Янев
