Българската банка за развитие (ББР) за пореден път разбуни общественото мнение. Този път – с една „лукс” оферта за подпомагане на микро, малки и средни предприятия, засегнати от извънредното положение.
Миг преди борда да бъде освободен „ан блок“ (на 8 април), екипът на Мавродиев обяви, че банката има специална оферта за тях – кредити до 48 000 лв. с две години гратисен период и срок за погасяване до 36 месеца – за оборотните заеми, и до 60 месеца – за кредитните линии.
Безкрайно неприятната изненада бе сервирана от микрофинансиращата институция ДЖОБС (част от Групата на ББР), която бе анонсирана като предоставяща оборотните кредити и кредитните линии. През седмицата на нейната страница се появиха условията за „финансовата подкрепа“, към които бе прикачено и следното "уточнение":
Цената на финансирането е 10% лихва и 0.5% такса.
Причината, поради която спокойно бихме могли да употребим и други – далеч по-цветисти и нелицеприятни епитети – е очевидна: дори и в най-успешните времена за бизнеса, стандартните кредити на ББР за оборотни средства в размер до 150 000 евро са отпускани с годишна лихва от 7.99 процента. (Сравнения с търговските банки няма да правим, защото разликите са още по-драстични и все във вреда на ББР)
Така че иде някак срамно в това „чумаво” време да се пуска оферта за помощ с 10-процентна лихва, коментираха наши читатели.
Оказва се обаче, че е намерена и подобаваща обосновка за цената на тези заеми.
Първо – в текста било посочено, че лихвата е до 10%, а не 10 процента. Това означавало, че само неблагонадеждните бъдещи длъжници ще бъдат „дарени“ с максималния й размер.
Второ – предлаганият кредит бил без обезпечение – залог на предприятие, ипотека или "нещо" друго.
Трето – съдлъжникът (ако в тия мрачни времена се намери и друг луд да участва в подобна авантюра), не трябва да доказва своята платежоспособност през доходите си и да дава гаранции чрез имотното си състояние.
От ББР споделиха и още една – явно съкровена – тайна: при добра кредитна история и печеливш доскоро бизнес,
съдлъжник на фирмата може да стане и нейният собственик,
но в качеството си на физическо лице.
Освен това, целият процес на кандидатстване бил онлайн и физическо присъствие се налагало едва на финала – при получаването на парите.
И накрая – от ББР вадят и последния коз: лихвите били само за примамка на клиенти. Нещо като стръв. Защото в процеса на договаряне, по вратовете на кредитоискателите увисвали куп други условия, част от които не били включени в Годишния процент на разходите (ГПР) – ключовият показател при сравняването на различните банкови оферти.
Читателите ни обаче са на друго мнение: в момента частните банки предлагат необезпечени кредити – без залог, без ипотека, без запис на заповед и т.н. – с лихви от 5.5% до 6.5 на сто. А когато по кредита има и конкретни условия – като представяне на оборотни ведомости, заплати на служителите, които да минават през банката, фирмени кредитни карти и т.н. – лихвите падат до около 4-4.5 на сто.
Две са що годе логичните обяснения за високата цена на кредитите от ДЖОБС: или защото ги "таксуват" като рисково финансиране или защото преследват дългосрочна защита от евентуално покачване на лихвите.
Всъщност,
безбожното олихвяване
на т. нар. спасителни кредити и обезглавяването на ББР – заради 75-те "колекторски" милиона, отпушиха една дискусия, която – според редица експерти – трябваше да тръгне още преди 10-15 години: "Защо ни е държавна банка, след като имаме добре работеща частна банкова система, при това – със завидни показатели за стабилност?"
"По-добре да няма държавни банки. Независимо от добрите намерения, с които такива финансови институции се създават, накрая те се превръщат в политически орган за раздаване на кредити на конкретни хора." Това заяви за „БАНКЕРЪ” бившият вицепремиер в кабинета "Сакскобургготски" Николай Василев, визирайки последния ББР скандал от "Епохата Мавродиев".
Бившият финансов министър Милен Велчев е скептичен по отношение на намерението на държавата да налее 500 млн. лв. в ББР под формата на увеличение на капитала и оттам тези пари да потеглят към предприятията. Според него, подобна помощ ще бъде прекалено тромава и няма да има бърз ефект. Убеден е, че кредити за бизнеса и хората могат да се раздават и без да има държавна банка.
Друг топ финансист – Емил Хърсев, отговори на въпроса за смисъла от съществуването на държавна банка с „По-скоро да!” Той е сигурен, че през подобна структура може да се постигне по-добра динамика и по-качествена помощ, особено в ситуация като днешната. "Пренастройката може да отнеме месеци на частните банки", затвори (засега, естествено) темата Емил Хърсев.
Според Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ, държавна банка от подобен насърчителен тип е необходима на страната. Но, според него, в нейния устав трябва още по-изчерпателно, което значи и по-прозрачно, да бъде рамкирано полето й на действие. За да не се получават постоянно изкривявания и банката да е обект на постоянна критика.
