На пръв поглед държавните помощи изглеждат като спасителен пояс за засегнатите от кризата бизнеси и хиляди компании побързаха да се възползват от тях. Европейските институции обаче предупредиха предприятията, изпаднали в затруднения, да внимават с държавните субсидии. Особено при нагласите да бъдат предложени много по-ефективни начини за подкрепа през следващите седмици и месеци.
"Няма проблеми, ако се предлагат акции за продажба. Но ако става въпрос за истинска държавна рекапитализация, при която държавата отпуска пари, тогава трябва да се внимава. В момента се предоставят преки помощи за предприятията под формата на субсидии, данъчни облекчения и отпускане на средства до 800 000 евро, които подлежат на връщане", заяви еврокомисарят, отговарящ за конкуренцията, Маргрете Вестагер.
В Европейската комисия се обсъждат предложенията на правителствата за подпомагане на закъсалите компании и ако не възникнат разногласия между страните членки, както често се случва, когато става въпрос за пари, до няколко седмици ще бъдат готови балансирани правила, .
Другата заплаха, надвиснала над европейския бизнес, са китайските поглъщания. Докато Европейският съюз още умува как при пандемията да спаси бизнеса си, съществува реален риск уязвимите предприятия да бъдат погълнати. Европейските компании отдавна са в полезрението на китайските конкуренти, само че резкият икономически спад сега и последвалото главоломно падане на цените на акциите на Стария континент увеличиха чувствително потенциала за задгранични оферти.
"За нас няма проблем, ако при необходимост държавите решат да се намесят като пазарни участници и придобият акции в дадена компания, искайки да предотвратят подобни поглъщания. Сегашната ситуация действително предполага мерки в тази посока“, отбеляза Вестагер.
Заемите трябва да се връщат
След като от Еврогрупата предложиха смекчаване на ограничителните мерки, свързани с коронавируса, на 21 април евродепутатите се срещнаха с председателя на тази група Мариу Сентену. Той е песимист за бърз изход от кризата и смята, че на Европейския съюз ще са му необходими поне две години, за да си върне брутния вътрешен продукт до равнищата от 2019-а. Сентену не изключва дори емитирането на общ дълг за страните с единна европейска валута. Това ще се окаже пагубно за хиляди предприятия, ако разчитат само на заеми и държавни помощи.
По време на изслушването му в Комитета по икономически и парични въпроси повечето евродепутати призоваха за прилагането на по-твърди спасителни мерки, защото тези, които днес са на масата, са предимно заеми. Те ще превърнат най-силно засегнатите от коронавируса държави в дългосрочни длъжници и ще увеличат икономическата диференциация в съюза. Сентену предложи да се търсят по-амбициозни решения, но предупреди, че прагматизмът трябва винаги да е на първо място в дневния ред.
Заслужава внимание позицията и на евродепутата Антонио Риналди, според когото е невъзможно такава голяма криза да бъде преодоляна с толкова ограничено влияние на Европейската централна банка. На практика това прави Европейския съюз неконкурентен в тази битка. Скромният обхват на действия, включващ само страните от еврозоната, ще увеличи дисбалансите в общността и ще забави възстановяването на някои държави с години. В резултат ще пострада единният пазар и ще има негативни последствия за всички.
Еврофондовете в действие
Европейските фондове, най-важният инструмент за спасяването на европейската икономика, никога не са били използвани толкова гъвкаво, колкото сега. Първоначално европейските институции освободиха над 3 млрд. евро в подкрепа на здравеопазването, след което разрешиха пренасочване на средства от структурните фондове за спасяване на закъсалите икономики. Председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен пък предложи да се вложат спешно значителни средства за създаването на по-стабилна икономика. И това може да се случи чрез дългосрочния бюджет на ЕС (2021-2027 г.), определян като “кораба-майка на възстановяването”. Изведнъж всички в Брюксел заговориха за нов "План Маршал", по аналогия с програмата, помогнала за възстановяването на Западна Европа след Втората световна война, а председателят на Европейския съвет Шарл Мишел дори видя нещо положително в цялата ситуацията, заявявайки: “Понякога е нужна криза, за да обедини хората”.
Еврокомисията и Европарламентът приеха пред седмицата допълнителни мерки, които позволяват финансирането от Европейския съюз да се предоставя незабавно. Най-важното решение бе именно за гъвкавото използване на европейските фондове. Това ще даде възможност на държавите членки да прехвърлят ресурси между фонда за регионално развитие, социалния фонд и Кохезионния фонд, между различните категории региони и между конкретните приоритетни области, предвидени за финансиране с европари. По изключение, през отчетната 2020-2021 г., програмите по кохезионната политика, свързани с COVID-19, ще могат да се финансират стопроцентово от ЕС (от 1 юли 2020-а до на 30 юни 2021-а). Опростява се също одобрението на проектите с идеята за тяхното по-бързо изпълнение, улеснява се използването на финансовите инструменти и се опростяват одитите.
Новите правила ще позволят на земеделските производители да се възползват от заеми или гаранции при благоприятни условия, за покриване на оперативните им разходи до 200 000 евро. Съгласувани бяха и специални мерки за гарантиране на непрекъснатото функциониране на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се. Освен това между юли 2020-а и юни 2021 г. страните членки ще могат да искат техни проекти за справяне с последиците от кризата да се финансират на 100% от бюджета на общността.
