Големите търговски вериги също не бяха подминати от коронавируса. Магазините с десет и повече търговски обекта в страната, вече са длъжни да предлагат продукция на регионални производители на специално обособени за целта площи. Основният мотив на правителството да въведе подобна норма звучи прекрасно: по този начин ще бъде спасен поминъка на десетки хиляди български производители!
Постановлението, което въведе това задължение, бе прието от Министерския съвет на 13 април. Търговските вериги и досега изкупуваха продукцията на местни земеделски стопани, но на пазарен принцип – щом има търсене, трябва да има и предлагане. Явно обаче днес веят други ветрове. Досущ като в чалга рефрена "Няма не искам, няма недей!" – стоката на т. нар. регионални производители трябва да бъде купувана. А дали ще бъде продадена – това вече е съвършено различен въпрос, който законодателят явно е подминал в еуфорията около патриотичното начинание.
Незнайно защо, контролът върху изпълнението на правителственото постановление е възложен на Агенцията по безопасност на храните, въпреки че по закон тя има съвършено други права и задължения. Нямащи нищо общо и с налагането имуществени санкции (от 15 000 до 25 000 лв., а при повторно нарушение – от 30 000 лв. до 50 000 лв.) за нарушения от компетентността на… Комисията за защита на конкуренцията, да речем.
Съвсем естествено, ръководствата на търговските вериги бяха (и все още са) на съвсем друго мнение. По едно време гласът им уж се чу в публичното пространство, но по стар нашенски обичай, аргументите им изобщо не впечатлиха управляващите. Без отговор останаха и аргументите на "големите" срещу намеренията на правителството за силово регулиране на пазара. Те бяха огласени в началото на април (десетина дни преди приемане на въпросното постановление) чрез специално изработена обща позиция, подписана от Billa, Kaufland, Lidl, ProMarket, T MARKET, "Фантастико", "Аванти" и DM. Резултат – никакъв.
Ето защо "БАНКЕРЪ" си направи труда и потърси мнението на засегнатите. С част от мениджърите успяхме да разговаряме, други се оказаха прекалено заети, а трети (чудно защо ли?) предпочетоха удобството на мълчаливия отказ. Казваме това в името на пунктуалността, защото и с никого да не бяхме осъществили контакт, работата пак щеше да си е ясна: проблемът на българските производители не са големите търговски вериги, а мародерската практика на т. нар. прекупвачи, престъпно евтиният внос в полза на "съответните" регионални плод-зеленчукови борси и кожодерската наемна политика по общинските пазари.
И… така – съдебното заседание продължава, да влезе убитият (както се казваше в виц на преклонна възраст)!
Главният оперативен директор на "Билла България" Албена Георгиева заяви пред "БАНКЕРЪ", че в обектите на търговската верига няма недостиг на хранителни продукти, както и че не се забелязват и трайни липси на стоки в категориите, които са със завишено потребление в момента.
"Някои от българските производители имаха нужда да направят преструктуриране на производствата си, с което се справиха бързо и не се забелязаха липси", подчерта Георгиева. Според нея, с въвеждането на т. нар. зелени коридори за превоз на храни през границите, ситуацията с вноса също е в рамките на нормалното.
Главният оперативен директор на "Билла" подчерта, че фирмата поддържа постоянна връзка с Министерството на икономиката за разрешване на възникнали или потенциални проблеми, свързани с осигуряването на хранителни стоки. Единият от видимите ефекти от това сътрудничество е бързото въвеждане на всички необходими мерки за осигуряване на безопасността на клиентите, служителите, както и на стоките, които предлага веригата.
Колкото до смисъла от правителственото постановление, задължаващо търговските вериги да предлагат приоритетно български хранителни продукти, Албена Георгиева обобщи проблема така: "От стъпването си на българския пазар, нашата компанията гради устойчиви връзки с местните производители. Никога не сме преставали да работим активно с тях, защото над 90% от асортимента, който предлагаме, е произведен и доставен от български фирми. Броят на българските ни партньори расте непрестанно. Сътрудничим си и с малките регионални производители, защото работата им с нас ги стимулира да развиват и да разширяват бизнеса си, да повишават качеството на продуктите си".
Изпълнителният директор на Т MARKET Петър Павлов също потвърди добрата комуникация на компанията с Министерството на икономиката. Той изтъкна, че с ресорния заместник-министър Лъчезар Борисов са в постоянна връзка. Това много е помогнало търговските обекти от веригата бързо да се снабдят с ръкавици, маски и дезинфектанти, дори когато е имало разминавания в разпоредбите на регионалните здравни инспекции. Той определи диалога с министерството като коректен и ползотворен, основан единствено на преговори между партньори.
"Доказателствата за това партньорство са пред очите на всички – обобщи Петър Павлов. – След въвеждането на извънредното положение, в нашите магазини няма недостиг на защитни материали, няма и празни щандове и витрини. Проблеми с българските производители също нямаме".
От ръководството на "Лидл България" потвърдиха ползите от адекватното поведение и оперативната комуникация с Министерството на икономиката, изказано в общата позиция на търговските вериги, разпространена в началото на април. Потвърдиха и аргументите си срещу мотивите, заради които приемането на въпросното постановление бе определено като "спасителен пояс за българските селскостопански производители".
Акцентите в общата позиция на търговските вериги!
Постановлението създава предпоставка за корупция с неясни понятия като "достатъчно място" и "по подходящ начин", които ще се тълкуват и прилагат от държавни чиновници по регионите без ясна нормативна база.
Постановлението противоречи на българското и европейското законодателство…
Свободният пазар, конкуренцията и сътрудничеството защитават най-добре интересите на потребителите и икономиката на България, отдавна е доказано, че "другото" не работи.
Добрите практики в Европа в момента за защита на местните производители включват единствено доброволни мерки, а не регулации. Защо, например, държавата не започне да изкупува продукти от малките фермери за приготвяне на храна за болниците, училищата, детските градини и социалния патронаж? Какъв е делът на българските храни там?
Ако с такива мерки се решават проблемите на производителите, правителството не задължи и търговците на техника да имат 90% българска стока? Нима промишлеността няма нужда от оцеляване и развитие?
Проектът се отнася само за няколко търговски вериги, а не за целия бранш. Това изкривява свободната конкуренция между търговците и ги поставя в неравностойно положение.
С постановлението не се увеличават българските стоки в търговските вериги. С него държавата само преразпределя пазара между българските производители, като дава предимство на едни производители за сметка на други.
