Управителят на БНБ Димитър Радев внесе в Народното събрание Годишния отчет на БНБ за 2019 година.
Какви резултати отчете Централната банка?
През 2019 г. банковият сектор в България е осъществявал финансово посредничество при спазване на капиталовите и на ликвидните изисквания. Според Централната банка през периода се е запазила тенденцията към нарастване на размера на активите на банковата система (с 8.8 млрд. лв. до 114.3 млрд. лв.) и към подобряване на показателите за тяхното качество.
Делът на брутните необслужвани кредити и аванси в общия брутен размер на кредитите и авансите е продължил да намалява и в края на 2019 г. е достигнал 6.5% (при 7.6% към края на 2018 г.). Запазила се е и тенденцията към спад на кредитния риск, измерен чрез сумата на нетните необслужвани кредити и аванси, който остава изцяло покрит от капитала, превишаващ минималното регулаторно изискване. Капиталовата и ликвидната позиция на банковата система също са останали стабилни.
През миналата година БВП на България е нараснал с 3.4%. Най-висок принос за растежа на икономическата активност е имало частното потребление, докато правителственото потребление и инвестициите в основен капитал са допринесли по-малко за него. По данните на Централната банка ръстът в потреблението е бил реализиран в условията на ниски лихвени проценти, засилено търсене на кредити и активно предлагане на кредитен ресурс от страна на банките, както и при продължаващо увеличение на доходите от труд, растеж на заетостта и запазване на високо равнище на потребителско доверие.
БНБ отчита ускорение до 9.7% при годишния темп на нарастване на депозитите на неправителствения сектор в края на годината. Растежът на кредита за нефинансовите предприятия и домакинствата е останал сравнително висок, за което са допринесли благоприятната макроикономическа среда, ниските лихви и високият приток на привлечени средства в банковата система. Към края на миналата година кредитите за нефинансовите предприятия също отчитат ръст – 5.9% на годишна база срещу 5.4% в края на 2018 г., а кредитите за домакинства – 9.5% – с най-висок принос от жилищните кредити.
През 2019 г. специфичните надзорни дейности на БНБ са били насочени най-вече към недопускане банковият сектор да бъде използван за изпиране на пари и финансиране на тероризма.
Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма е било отрицателно, в размер на -1.15 млрд. лв. Значително влияние за формирането на бюджетния дефицит са оказали разходите по придобиването на нови самолети – в размер на 1.2 млрд. долара, извършени след актуализация на Закона за държавния бюджет за 2019 г.
БНБ посочва, че средствата по депозити във фискалния резерв са намалели с 448 млн. лв. спрямо края на 2018 г. и към края на годината възлизат на 8.57 млрд. лв., от които 8.104 млрд. лв. – средства по депозити в Централната банка.
В доклада се казва още, че преобладаващата част от активите е била инвестирана в държавни ценни книжа, които средно за годината са имали 61.77% дял. Делът на депозитите е бил 34.02%.
През 2019 г. БНБ е изразходвала за издръжка 99 060 хил. лв. (87.8% от утвърдения годишен бюджет), включително 30 779 хил. лв. за издръжка на паричното обращение, 29 784 хил. лв. за материали, услуги и амортизация и 32 332 хил. лв. общи разходи за персонала.
За изпълнение на инвестиционната си програма за 2019 г. Банката е изразходвала 8052 хил. лв., което е 23% от утвърдения бюджет за годината по този показател.
Пълният отчет на БНБ за 2019 година може да видите ТУК.
