На 2 май през 1998 г. е учредена Европейска централна банка в Брюксел, която има за цел да формулира и прилага монетарната политика на Европейския съюз.
Европейската централна банка (ЕЦБ) емитира единната европейска валута – еврото, следи за нормалното функциониране на платежните системи, осъществява монетарната политика на Европейския съюз (ЕС) и има правомощия независимо да взима решения относно тази политика и осъществява валутните операции на страните членки в съюза и извън него. Сред целите на ЕЦБ е стабилността на европейската икономика, предотвратяването на рискове и щети от инфлация и стабилност на пазара и цените.
Централният офис на ЕЦБ се намира във Франкфурт на Майн – най-големия финансов център в еврозоната. Това е определено от Амстердамския договор. Служителите на банката са представители на всички държави членки на Евросъюза, но са независими в своите действия от своите правителства.
Европейската централна банка е една от седемте институции на Европейския съюз, описана в Договора на Европейския съюз. Тя е централната банка за 19-те страни членки на еврозоната. Европейската централна банка е една от най-значимите в света.
Капиталът ЕЦБ се притежава от централните банки на 28-те държави-членки на Европейския съюз. Европейската централна банка е основана през 1998 г. с подписването на Договора от Амстердам. Дяловете на националните централни банки в капитала на ЕЦБ се изчисляват чрез алгоритъм, който отразява дела на съответната държава в общото население и в брутния вътрешен продукт на Евросъюза. Акциите на ЕЦБ не могат да бъдат разменяни и да бъдат ползвани като обезпечение.
Европейската централна банка не трябва да бъде бъркана с Европейската инвестиционна банка, която се притежава от страните членове на Европейския съюз.
Европейската централна банка е фактическият наследник на Европейския паричен институт (ЕПИ). Той е създаден по време на старта на втория етап на Икономическия и паричен съюз на Европейския съюз, като целта му е била да спомага за преминаването на европейските държави към еврото и да подготви създаването на Европейската централна банка и Европейската система на централните банки. От своя страна, Европейският паричен институт заема мястото на Европейския паричен кооперативен фонд.
Европейската централна банка заменя ЕПИ на 1 юни 1998 г. по силата на Договора от Маастрихт, но придобива реална власт на 1 януари 1999 г. с въвеждането на еврото. Със старта на функционирането на ЕЦБ започва и третият етап на Европейския паричен съюз.
Първият председател на Европейската централна банка е Вим Дуйзенберг, бивш президент на централната банка на Нидерландия и на Европейския паричен институт. Първоначално френското правителство е имало претенции председателят на ЕЦБ да бъде французин, тъй като централата на банката е базирана в Германия. Накрая е постигнато споразумение вторият председател на ЕЦБ да бъде Жан-Клод Трише, бивш управител на централната банка на Франция.
От ноември миналата година Кристин Лагард (на френски: Christine Lagarde) е председател на Европейската централна банка, като наследи на поста италианеца Марио Драги.
Създаването на ЕЦБ е било съпроводено и от други конфликти, като например желанието на Обединеното кралство да има място в Изпълнителния съвет, въпреки че не е част от единната валута.
По време на създаването на ЕЦБ членовете са наброявали 11. Оттогава насам са се присъединили: Гърция през 2001 г., Словения през 2007 г., Кипър и Малта през 2008 г., Словакия през 2009 г., Естония през 2011 г., Латвия през 2014 г. и Литва през 2015 година.
С влизането на сила на Лисабонския договор от 1 декември 2009 г. Европейската централна банка придобива официален статут на институция на Европейския съюз.
