Часовниковите кули са ярък символ на просперитет на населеното място, където са издигнати. Винаги са на централно място – площад или парк. Звънът им се чува от всяко кътче и са били ориентир за всички за точното време, давали са знак за затваряне на дюкяните…Днес тези архитектурни паметници изумяват с майсторството на строителите си, изваяните си силуети и часовниковите си механизми, които продължават да отмерват точно времето – векове след монтирането им. И неслучайно са обект на снимките на туристите.
Затова не е чудно, че в почти всеки град е имало часовникова кула.
Часовниковата кула на Ботевград, построена между 1862 и 1864 година, е един от малкото архитектурни паметници на града, съхранили се от епохата на Възраждането. Архитектът й е неизвестен, но се знае името на майстора – Вуно Марков, съобщават от Българския туристически съюз. Тя присъства сред 100-те национални туристически обекта под № 82а.
Часовниковата кула на Благоевград е най-високата в България. Била издигната по предложение на Мидхат паша. Кулата, украсена със сини фрески, съдържа архитектурни елементи, характерни за пловдивските и копривщенските къщи, но формата на кубето недвусмислено напомня за принадлежността на поръчителя към мюсюлманската вяра. За изграждането й били използвани ломени камъни от кариера при село Боженица, а дървеният материал добивали от района на село Врачеш. Кулата се състои от три пропорционални части, общата й височина е 30 метра, а основата е квадрат, всяка страна на който е пет метра.
Дървена стълба отвежда до часовниковия механизъм, конструиран и изработен от орханийския железар Генчо Наков (Кантарджията). На всеки час, чрез специално приспособление и чукче, часовникът удрял медната камбана, създадена от прочутия по онова време банскалия Лазар Димитров. Оригиналният часовник се пази в музея на Ботевград, а този, който се вижда сега, е сглобен от майстори от "Етъра", но е точно копие на истинския, вече отслужил своето време.
Ето и някои малко известни факти. Много често изобретателите на часовници остават неизвестни. Предполага се, че първият механичен часовник е дело на френския монах Жербер, който от 999 до 1003 година се възкачил на папския престол под името Силвестър Втори.
И още: часовникът с махало, какъвто е и този в Ботевград, е изобретен от Кристиан Хюйгенс през 1656 година, който използва идеята на Галилео Галилей. Този вид часовници чак до 1930 година остават най-точните инструменти за отчитане на времето. Те трябва да са неподвижни, за да работят точно. Днес повечето от тях имат най-вече декоративна или антикварна стойност. Но и сега ботевградският часовник работи.
Казват, че от прозорчето на кулата на всеки час изскачала кукла с чалма, която след Освобождението била свалена и изгорена.
В миналото часовниковите кули са имали важна роля поради простата причина, че до средата на 20 век повечето хора не са притежавали джобен или ръчен часовник.
Откъде този майстор-железар Генчо Наков се е сдобил с инженерни познания, за да изработи толкова сложен механизъм? Очевидно може да се говори за своеобразен талант, с който са надарени тукашните хора, създали тази наистина забележителна кула.
Безспорна е и хубостта на този край. Според легендата именно тя накарала един от френските рицари, пресичащи Предбалкана през Средните векове, възхитено да възкликне: "Боже, Ница!" (Твърди се, че така получило името си сегашното село Боженица).
Така че когато имате време и път в посока Ботевград, отбийте се от магистралата към него. Няма да съжалявате.
