Дискусиите около дългосрочния бюджет на Европейския съюз (2021-2027), който трябва да спаси общността от щетите, нанесени от коронавируса, все повече напомнят на епизоди от прочутата книга на Алън Милн "Мечо Пух". "Колкото повече вали, толкова повече вали", пееше любимото мече. А колкото повече пари и решения липсват, толкова повече амбиции и нови претенции прибавят отговорните за бюджета – Европейския парламент, Еврокомисията и Европейския съвет.
На заседанието на бюджетната комисия на Европарламента в началото на седмицата се разбра, че съществува риск да не бъде постигнато навреме споразумение за следващия дългосрочен бюджет. Депутатите настояха Европейската комисия да представи план за действие в извънредни ситуации, за да гарантира непрекъснатостта на финансирането от общността. Как обаче ще се осигури това финансиране, не стана ясно. Конкретни предложения липсват, а новата финансова рамка трябва да влезе в сила от началото на 2021-а. Опасността от забавянето й поставя под въпрос паричната подкрепа за десетки сектори от икономиката. Затова членовете на комисията приеха доклад за законодателна инициатива с искане до 15 юни комисарите да представят споменатия план за действие при извънредни ситуации.
Какъв да е планът?
Дори сегашните бюджетни тавани да бъдат автоматично удължени, в случай че не се постигне споразумение за новия бюджет, в края на 2020-а изтичат сроковете за множество европейски програми. Така че е необходимо да се гарантира някаква сигурност за бенефициерите – граждани, региони, градове, земеделски стопани, университети или предприятия, за да се избегне рискът различни програми да бъдат прекратени или удължени хаотично. Това предполага поисканият план за действие да позволява временно пренасочване на средства за справяне и смекчаване на непосредствените икономически и социални последици от разпространението на епидемията, както и за подпомагане на възстановяването, включително чрез допълнителна гъвкавост при финансирането по тазгодишния бюджет.
Е, план очевидно ще има, въпросът е как ще се реализира при разногласията между парламента, комисията и националните правителства?. Парламентът настоява за мащабен пакет за възстановяване и реконструкция, който изисква чувствително увеличаване на новия бюджет.
"Спешно е необходимо споразумение, за да влезе в сила новата многогодишна финансова рамка на 1 януари 2021 година. Но ние не желаем да поемаме никакви рискове. Ето защо настояваме Европейската комисия да предостави план за действие при извънредни ситуации, който не се ограничава до удължаване на сегашните програми и фондове, а се основава на иновативността, необходима в рамките на Договорите на ЕС, така че да не се забави ефективният европейски отговор на кризата. Гражданите, бизнеса, организациите на гражданското общество няма да оправдаят прекъсване на европейското финансиране", коментира Маргарида Маркеш (С&Д, Португалия), съдокладчик по темата.
Кой ще даде пари?
Европейската комисия представи своите планове за следващия бюджет още през май 2018-а, само че се наложи да ги актуализира сега през май зарази пандемията. Предложението й е той да е 1.1% от БВП на европейските държави, но на евродепутатите им се струва малко. Те искат да бъдат отделени повече пари – 1.3 на сто от БВП. Колкото до позициите на европейските държави, те могат да се разделят на две – тези от Северна Европа не желаят да отделят повече от 1 процент, а зависимите от кохезията, като България, настояват да няма намаление в кохезионните средства и земеделските субсидии. Нашата страна например очаква да получи 25 милиарда евро само от структурните и земеделски фондове през следващия 7-годишен период. (В момента България е чист бенефициент – съотношението на вноската към получаването на средства е 1:4). Това обаче е неизгодно за богатите държави от общността, загърбили без да им мигне окото маса европейски ценности при опитите да спасяват собствените си икономики от коронавируса. И доколкото именно те поръчват музиката, е нереално да се смята, че в новия бюджет ще има увеличение на средствата, колкото и амбициозно да се напъват някои от евроинституциите. Ресурсите на сегашния бюджет (2014 – 2020) възлизат на 1 087,2 милиарда евро по текущи цени (или 963,5 милиарда евро по цени от 2011-а). И е трудно да се предвиди откъде биха могли да дойдат свежи пари, за да се надвиши тази сума през новия период.
Независимо от безизходицата Брюксел си поставя все по-амбициозни планове и настоява за все по-голямо финансиране за нови политики – борба с климатичните промени, дигитализация, подкрепа за младите с програмата Еразъм, много повече пари за малките и средни предприятия, подкрепа за селските и бедните райони и фермерите… Затова председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен ще има все повече разправии с националните правителства, някои от които вече искат Зелената сделка на стойност 1 трилион евро да бъде отменена или отложена.
Понякога справедливо означава наивно
Проблемът не е в целите, те са справедливи и са път към заличаването на дисбалансите в общността. Само дето стремежът да се стопи разликата между бедните и богатите в Европа на фона на епидемията, разногласията и естествените различия между държавите, е меко казано наивен. А иначе бюджетът на ЕС е преди всичко инвестиционен и не може да отчита бюджетен дефицит. Около 93% от парите в него отиват за подпомагане на гражданите, регионите, градовете, селските стопани, университетите и предприятията. (По-малко от 7 на сто са за административни разходи). Членството в единния пазар носи допълнителни икономически ползи по-специално за държавите членки, които разчитат в голяма степен на международната търговия. Тоест, наистина никой не може да отрече добрите намерения, но те нямат нищо общо с реализацията на печеливши резултати.
Така че да се върнем към "Мечо Пух". Не ви ли се струва прав Прасчо като казва, тръгвайки да търси подарък за рожден ден, че най-трудно е да избереш нещо за някой, който няма нищо, а иска всичко?
