Поредна водеща международна институция ни даде да разберем, че властта у нас се разхожда с розови очила или икономическите прогнози на Министерството на финансите са повече добри пожелание, отколкото връзка с реалността.
Европейската комисия представи на 6 май очакванията си за българската икономика и те са за 7.2% спад на реалния БВП, 7% безработица и 18% намаление на инвестициите. Общо взето, те се препокриват с тези на една от водещите банки в България – "Уникредит Булбанк". През април нейните икономически експерти предвидиха 7.8% спад на икономика през 2020 г., като забавянето през второто тримесечие спрямо първото ще е от порядъка на 16 на сто. Съществената разлика между двете прогнози пък е, че Еврокомисията очаква възстановяването у нас да започне още догодина, а "УниКредит" – от 2022-ра.
Преди това Международният валутен фонд предрече на България 4% спад на БВП през тази година, а агенция "Фич" – с 5.1 процента. До 5.7% спад на БВП при най-негативен сценарий допускат дори икономистите от Българската академия на науките, чието финансиране зависи от властта и нейното благоразположение.
Разбира се, има и още по-сериозни песимисти като белгийската банкова и застрахователна група KBC, която очаква най-сериозен срив на българската икономика през 2020-а. Според базовия сценарий, разработен от белгийските икономисти, спадът на икономиката ни може да достигне 10%, а според най-оптимистичната им прогноза – да се спре на 4 на сто. Най-негативните оценки на KBC, която е собственик на ОББ и на ДЗИ, показват икономически спад от 12 процента.
Макар и доста различни, всички тези очаквания имат зад себе си съответните аргументи. А и все пак са прогнози, което не означава, че задължително ще се сбъднат. Това обаче, което прави натрапчиво впечатление, е, че всички доста се разминават с единствената огласена до момента прогноза на Министерството на финансите, тоест на нашето правителство. При актуализацията на бюджета финансовият министър Владислав Горанов обяви, че при най-негативен сценарий българската икономика ще се свие едва с 3%, а при останалите сценарии се говореше за нулев и дори положителен растеж.
На базата на тази прогноза и един куп обещания, изречени от парламентарната трибуна, кабинетът получи поисканото от Народното събрание увеличение на тавана на държавния дълг до 10 млрд. лв. през тази година и реализиране на 3.5% бюджетен дефицит в края й.
Не прави чест на депутатите и най-вече на ресорната комисия по бюджет и финанси, че не изискаха по-адекватна прогноза от изпълнителната власт и ролята им бе сведена до почти безропотно натискане на бутоните за гласуване. Но това е положението при сегашния парламент – правителството иска, законодателят дава. Иначе се бърбори много, но не по същество.
Всъщност почти всеобщи са нагласите, че през 2020-а ще се наложи поне още една бюджетна актуализация.
