Напоследък все по-често чуваме, че се налага да свикнем да живеем с коронавируса. Колко време обаче ни е необходимо, за да придобием този навик, за който от сега е ясно, че е убийствен?
Досега се спогаждахме сравнително добре с нашите вредни навици и пороци, макар че те стъпка по стъпка ни приближават към края. Ние обаче упорито гледаме в обратната посока, където животът ни намига хитро. И продължаваме да пием от радост, мъка или от сабахлем. А от известно време и с вярата, че можем да упоим тоя гад, COVID-19…
Може би ще ни бъде по-лесно да живеем с него. Дългогодишният ни опит с ДДТ, Чернобил, прехода и други нескончаеми политически абсурди се оказва много полезен – отгледахме и развихме такава самоирония и толкова черно чувство за хумор, че като нищо тези качества могат да се окажат антителата, пред които коронавируса ще развее белия флаг.
Като добавим към тях и безграничното ни търпение, генетично предопределено от пробилата многовековна тъма народна мъдрост "наведена главица сабя не я сече", може и да успеем.
А дано. Макар че колкото по-бързо измислят ваксина, толкова по-добре. Особено за статистиката. И за черния дроб. Защото сега всеки починал се вписва на сметката на коронавируса. И ни се отнема правото да гинем по други причини и болести, каквито има бол. Иначе досега безгрижно си мрехме от замърсен с всякакви частици въздух, високо кръвно, катастрофи по пътищата и прочие познати и възприети от широките народни маси, но чужди на държавата явления.
Да не говорим, че се нагнетява паника сред населението. То е толкова ошашавено, че един ден иска Националният оперативен щаб непрекъснато да дава пресконференции, а на следващия си изхвърля телевизора през балкона като види генерала. И се разделя на маскирани и немаскирани, които като се разминават, се гледат на кръв.
Очевидно психичното здраве на хората също е под въпрос. Коронавирусът може и да ни подмине, но лудостта – не. И докато се стараем да свикваме с него, може да се наложи отварянето на нови места в специализираните заведения на Четвърти километър, Курило, Наречен и другаде.
Най-вероятно обаче няма да се стигне дотам. В тази специфична област държавата от години се държи по начина, по който днес Швеция действа спрямо коронавируса. Така че лудите у нас ще продължат да се разхождат по улиците без наблюдение и лечение, докато не придобием колективен имунитет.
Въпросът е да свикнем с всичко това. Напоследък невролозите налагат твърдението, че формирането на навик става за 21 дни. Макар че някак е трудно да повярваме на един пластичен хирург, какъвто е бил Максуел Малц, автор на теорията за двайсетте и един дни. Той стигнал до този извод, наблюдавайки как пациентите му свикват с новите си лица и тела.
След като Малц е един от класиците в областта на литературата за личностно усъвършенстване, защо да не му повярваме. С уговорката, че едно е да свикваш с перфектните мерки 90/60/90, друго с извънредните 60 на 40…
Но нямаме друг изход. Още повече 21 дни не са много, особено след като сме прекарали два месеца извънредно положение.
Ще свикнем, докато измислят ваксина.
