Парламентът окончателно прие изискването за разделяне на нефтопродуктопровода на "Лукойл България" на отделни данъчни складове, срещу което протестира петролната компания. На второ четене в пленарна зала във вторник бяха одобрени текстовете от Закона за здравето, с които се правят поправки в Закона за акцизните и данъчните складове с новите изисквания.
Преди дни генералният директор на „Лукойл България“ Булат Субаев обяви, че опасността най-големият доставчик на гориво да спре работа е напълно реална заради промените в закона.
Според измененията вече не може продуктопроводът на "Лукойл", който е с дължина 320 км и минава през различни области и свързва базите на компанията, да е един данъчен склад. Приетите текстове изискват за всяка територия на митническо учреждение лиценз на съответната база и да се инсталират средства за измерване на входа и изхода на помпените съоръжения на всяка база. Целта е по-голям контрол върху физическите потоци на горивата..
В момента “Лукойл България” има един данъчен склад и тръба, по която минават продуктите. Към нея са свързани базите в Карнобат, Ветрен, Стара Загора, Пловдив, Ихтиман и “Илиянци”. За тях има издаден един лиценз за данъчен склад, а контролът е от няколко митнически управления.
Промените принуждават компанията да кандидатства за нов лиценз за данъчен склад. В едномесечен срок компанията ще трябва да раздели склада си на седем отделни данъчни склада и да лицензира всеки един от тях с решение на митническите служби. Трябва да бъдат сложени и още измервателни уреди на самия нефтопровод, който започва от рафинерията и свършва в София.
Ако не са подали документи за новите данъчни складове, базите на петролната компания ще трябва да спрат работа след 30 ноември 2020 г
"Законът поставя много кратък срок за подаване на заявки за привеждане на новите складове в съответствие и лицензиране – само един месец. Като имаме предвид сроковете, размера на необходимата работа и практическата невъзможност да ги спазим, то да, опасността да спрем работа е напълно реална", заяви Булат Субаев на 8 май.
В законовите изменения има и изискване за предоставяне на банкова гаранция от 30 млн. за всеки склад. Становището на управляващите е, че поправките ще увеличат приходите в хазната.
В позиция на "Лукойл" се казва, че за 10 г. фирмата е внесла в бюджета данъци за над 8 млрд. долара, а дружеството няма никакви нарушения на митническото, акцизното или данъчното законодателство.
"Постъпленията в бюджета не зависят от това на колко данъчни склада ще е разделена нашата инфраструктура – от самото разделение допълнително в хазната нищо няма да постъпи. И на второ място – това ще повлече огромни инвестиции и административни разходи", посочва още шефът на компанията.
