Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Пазарните участници все още нямат ясна концепция за развитието на световната икономика в идните месеци. Прогнозите варират от скоростно възстановяване до тежка, а и продължителна рецесия.
На този фон правителствата и централните банки се чудят как точно да помогнат на бизнеса. Все повече държави прибягват до мерки, защитаващи родното им производство и ограничаващи вноса. Ограничаването на свободното придвижване на хората вече е факт, а сега се слага прът и в колелото на свободното придвижване на стоки. Дали няма да видим и ограничителни мерки и за капитала!? Най-вероятно отговорът е да…
Мерките на правителствата варират от намаляване на данъчни ставки и увеличаване на фискалните разходи до насърчаване на банките да отлагат задължения по кредити. Централните банки понижават основните лихви и увеличават ликвидни облекчения за банковата система. Лихвите на централните банки на водещите икономики са в диапазона от минус 0.75% на Швейцария, минус 0.5% на еврозоната, 0.00% на САЩ до плюс 0.75% на Южна Корея.
Разликата в доходността на 10-годишните американски и немски облигации е на шестгодишно дъно, т.е. с много близки стойности от едва 120 базисни точки, но от двете страни на нулата. Американските книжа се търгуват при плюс 0.66% на годишна база, а немските при минус 0.54 на сто. Това е факт след дълготрайна тенденция на купуване на щатските облигации. През последната седмица обаче, цените на държавните дългови емисии на САЩ и Германия консолидират с леко изразена тенденция на продажба, т.е. с покачване на доходността им. Тук е мястото да се отбележи, че това е едва забележим, но важен и ясен знак, че пазарните настроеният се преориентират към по-скоро позитивна насока и е време да погледнат и към по-рискови инвестиции. Такива са книжата на държавите от Централна и Източна Европа. От началото на месеца погледите на инвеститорите се обърнаха към тях и свободното падане на цените им спря. Фактът, че през последната една седмица спря разпродажбата им потвърждава казаното. Облигациите на Полша, Унгария и Румъния с падеж след 10 години носят съответно 0.6%, 1.4% и 3.1% годишна доходност.
Къде стоят българските еврооблигационни емисии. За последните три месеца най-дългосрочните ни книжа – с падеж 2035 г., поевтиняха с 18 евро, като доходността им се повиши с 50 базисни точки – до 1.87% в момента. Книжата с падеж 2028 г. загубиха 11 евро, но доходността им се повиши с 52 базисни точки до 1.26% на годишна база. По-краткосрочните ни емисии – с падежи 2024 г. и 2022 г., олекнаха с по 5 и 2 евро за последните 60 работни дни. Възвръщаемостта от инвестицията в тях пък се покачи съответно с по 23 и 27 базисни точки до 0.78% и 0.40% на година база. Като вече споменах, през последната една седмица те стоят стабилно. Цените им имат много леки колебания и доходността им е без изменение.
Вътрешният ни пазар на ДЦК е ограничен единствено и само до първичната продажба на книжа от Министерството на финансите. Вторичен пазар отдавна няма, а първичният върви по неговите стъпки. Нека да припомня 2018 г., когато не се случи нито едно пласиране на книжа на първичен пазар. Не са малко и случаите на отхвърляне на всички поръчки.
Очаквам през месец май да няма предлагане на нови книжа на първичния пазар. Такива ще се появят през юни, когато ще бъде предложена нова емисия с падеж след 10.5 години.
