Европейският съюз хвърля спасителен пояс на България за десетки милиарди евро. Под формата на безвъзмездна помощ и кредити от ЕС страната ни би могла да получи 11.7 млрд. евро, за да преодолее води на кризата след COVID-19. Средствата може да бъдат получени в следващите две години чрез фонд на Европейската комисия за възстановяване, който е в размер на 750 млрд. евро и ще бъде формиран от заемане на общ дълг чрез световните пазари.
Общият бюджет за България е 15 млрд. евро, но тъй като помощта ще минава през европейски програми, ще е необходимо национално съфинансиране от 3.3 млрд. евро, за да може страната да получи достъп до средствата. Съфинансирането най-общо означава държавни гаранции за поемането на общия дълг в размер на 3.3 млрд. евро или около 6.5 млрд. лева.
Италия ще е най-големия получател на средства, тъй като е най-силно засегната от коронавируса. За нея са предназначени общо 153 млрд. евро. Следва Испания със 149.3 млрд. евро. Франция ще получи 38 милиарда, а Германия – 28 милиарда.
Най-големият бенефициент в Източна Европа
ще е Полша с 37 млрд. евро безвъзмездна помощ и 26 млрд. под формата на кредити. За Румъния са предвидени 33 млрд., а за Гърция – 43.5 млрд. евро. Процентно обаче най-много спрямо БВП ще получи Хърватия (15 млрд. евро) – 22%, следвана от България с 19%.
Предварителните сметки на Еврокомисията обаче показват, че
Хърватия и България ще бъдат страните,
които ще получат най-голямо нетно финансиране от фонда за възстановяване спрямо БВП. Следват Гърция, Латвия и Словакия. Сметката за фонда за възстановяване ще бъде платена най-вече от Германия.
Преди това идеите на ЕК трябва да срещнат подкрепата на Европейския съвет и Европейския парламент. Ще е необходима също ратификация за държавните гаранции от националните парламенти на всичките 27 държави членки на ЕС.
Първите средства могат да дойдат още преди края на годината, ако бъде одобрено предложението за актуализация на настоящия европейски бюджет с 11.5 млрд. евро.
Идеите на ЕК трябва да срещнат подкрепата на Европейския съвет и Европейския парламент. Освен това ще е необходима ратификация за държавните гаранции от националните парламенти на всичките 27 държави членки на ЕС. Затова ЕК смята, че фондът може да излезе на международните пазари най-рано през последното тримесечие на 2020 г., като парите няма да бъдат изтеглени наведнъж.
Връщането на заема
от държавите членки също ще става съобразно дела им в брутния нетен доход на ЕС. Това трябва да се случи до 2058 г. по три начина – или чрез увеличаване на вноските в бюджета на ЕС, или чрез намаляване на получаваните средства от еврофондовете, или чрез въвеждането на нови данъци и такси на европейско ниво.
Предварителните разчети на Брюксел донякъде опровергават сметките на германските икономисти от института ZEW. В навечерието на дебатите за новия спасителен фонд немските експерти разиграха сценарий, който със сигурност е изправил на нокти българските любители на лесните пари от ЕС.
Икономистите разчертаха различни сценарий за приноса на държавите към фонда и потенциалната сума, която ще получат. Техните изчисления бяха базирани на общ размер 1.5 трилиона евро. При този случай вноската на България би била 6.6 млрд. евро. Сега, когато фондът ще е в размер на 750 млрд. евро, приносът на страната ни ще е 3.3 млрд. евро. Така че изчисленията са коректни.
Според германските икономисти, ако средствата от спасителния фонд се изплащат от ЕС на всяка страна членка единствено въз основа на спада на Брутния й вътрешен продукт през 2020 г., страната ни щеше да вземе 3.6 млрд. евро, а ако се отпускат само въз основа на жертвите от коронавирус – 0.9 млрд. евро.
Сега сметката на България е за 11.7 млрд. евро,
т.е. страната ни ще получи повече, отколкото ще допринесе за общия антикризен фонд на ЕС.
За щастие разминаване се получи при сумата, която страната ни ще получи. Според германските икономисти, ако средствата от спасителния фонд се изплащат от ЕС на всяка страна членка единствено въз основа на спада на БВП през 2020 г., страната ни щеше да вземе 3.6 млрд. евро, а ако се отпускат само въз основа на жертвите от коронавирус – 0.9 млрд. евро. Сега сметката на България за 11.7 млрд. евро, т.е. страната ни ще получи повече, отколкото ще допринесе за общия антикризен фонд на ЕС.
Рискове
"България няма как да плаща повече, отколкото получава, както се изразиха някои мои колеги. Очаквам и от европейския бюджет да получим с 10% повече, отколкото сме получавали преди. Съществуващите оперативни програми ще бъдат допълнени с повече средства, така че да можем да подкрепим селското стопанство, предприятията", заяви евродепутатът от ГЕРБ Андрей Новаков.
По-скептичен бе колегата му Радан Кънев. "Всеки ще даде пари, при по-бедните държави означава по-голяма вноска. Важният въпрос е кой какво ще получи – тези фондове ще бъдат конкуренти. Няма да получим "X" пари, властта свикна на лесни и готови пари, които да харчи, както си иска. В случая финансирането зависи от това колко са сериозни", обясни той.
По думите му българското правителство бойкотира "Зелената сделка", а минимум половината от спасителния пакет ще бъде насочен в тази посока. И в такъв случай ние можем да се окажем спонсор на Италия, Испания или Холандия.
Казаното от българските представители в ЕП на практика означава, че
дали страната ни ще загуби или ще спечели
от спасителния фонд зависи от правителството сега, а и от бъдещите управляващи, които ще избираме през 2021 година.
Еврокомисията го потвърждава в своята официална позиция, където се казва, че колосалните средства ще бъдат инвестирани само в три стълба – в инвестиции и реформи, които са свързани най-вече със зеления и цифровия преход, в подпомагане на жизнеспособни европейски предприятия в най-засегнатите сектори, региони и държави, както и в укрепване на здравната сигурност и подготовка за бъдещи здравни кризи.
Ролята на Горанов в Банковия съюз на ЕС
На фона на голямото раздаване на пари в ЕС се подготвят и промени в устройствения правилник на Министерството на финансите, които са публикувани за обществено обсъждане. Измененията се налагат, тъй като преговорите на равнище Европейски съюз за новия програмен период (2021-2027 г.) са в своя финален етап. Министерството на финансите вече е започнало да изготвя предварителна оценка за прилагане на финансовите инструменти по националните оперативни програми през новия програмен период, но към момента правомощието на министъра на финансите е ограничено в рамките на текущия.
Освен това промените предвиждат подсилване на административния капацитет на дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в министерството. От документацията става ясно, че новите кадри във ведомството ще помагат на Владислав Горанов за финансовите пазари и финансовите услуги в контекста, както и за предстоящите законодателни предложения на ниво ЕС за завършване на Банковия съюз.
„България ще получи приблизително около 15 млрд. евро заради пандемията, като 3 милиарда ще трябва да върне. Заедно с парите по други еврофондове, които ще ни бъдат отпуснати, общо средствата ще бъдат около 30 млрд. евро. Вчерашното решение на ЕК е историческо и извежда евроинтеграцията на ново ниво“, съобщи лидерът на ПЕС Сергей Станишев.
„За да получи колосалните средства обаче България задължително трябва да представи Национален план за възстановяване пред ЕС. Той не може да бъде план само на правителството. Трябва широка кръгла маса, в която да участват експерти, браншови и работодателски организации, синдикати и представители на опозиционните партии. За да се видят всички идеи и да се прецени кои сектори са най- засегнати“, охлади ентусиазма на „евро усвоителите“ лидерът на европейските социалисти.
България планира да се присъедини към Банковия съюз едновременно с влизането си във валутния механизъм ERM II. Процесът може да започне още през юли, ако приключи успешно процедурата по увеличението на капитала на Първа инвестиционна банка.
