Г-н Цветанов, ако преведем на разговорен език ваше скорошно мнение за работата на правителството – като „дефицит в управлението“ и „тежка конфронтация“ – би следвало да се оформи оценка не по-висока от "Среден 3". Така ли е?
. В общи линии, да. Ситуацията е изключително тревожна. Пандемията се оказа стрес тест за системата и институциите и оттук произлиза оценката. Институционалното противопоставяне, дефицитите в предприетите мерки и последващите действия – като създаването на държавна петролна компания, например – убиват малкия и среден бизнес, особено в пространствата извън големите градове. Ще добавя към това и блокирането на образователната система, защото се говореше повече за празните молове и заведения, отколкото за класните стаи.
Не може да се отрече, че пандемията дойде много на място за управляващите – страхът, който без друго бе в арсенала на този кабинет, сега се разшири максимално.
– Нека си припомним, че имаше много теми, които биеха по авторитета и рейтинга на кабинета, институциите и конкретни политици – боклукът, който заливаше страната, водната криза в Перник. Властта през цялото време водеше монолог с гражданите и институциите, вместо да демонстрира стремеж към общи усилия. Видяхме също тоталното отсъствие на Консултативния съвет по национална сигурност – единственият съвещателен орган, който по конституция може да търси кризисни решения с ресурса на всички институции.
Имаше и други подобни компрометиращи теми – къщата в Барселона, незаконният бизнес с българско гражданство, казусът „Горанов“, търговията с влияние. Оказва се още, че министър Горанов е пропуснал за националния бюджет не само онези 700 млн. от бизнеса на Васил Божков, но и други 890 милиона, цитирани в доклад на ОЛАФ на тема митнически далавери. Всеки един от тези скандали би съборил правителството на всяка свободна държава.
– Първо – трябва да кажем, че все още няма акт, който да установява тези невнесени 700 млн. лева. Инак – всичко изброено ще ни съпътства в предстоящите месеци и ще води до нови загуби на доверие в управлението и дефицит в политическата система. И ще бъде взето предвид на следващите редовни парламентарни избори, когато българските граждани ще дадат своята реална оценка.
Изключвате ли варианта предсрочни избори, предизвикани от правителството – мач, който сме гледали неведнъж?
– При съществуващата конфронтация между президент и премиер? Самата мисъл за служебен кабинет на президента Радев изключва този вариант.
С какво г-н Горанов е така ценен за сегашния кабинет, след като гафовете в неговия сектор се трупат, а постът му остава е непоклатим?
– По принцип незаменими хора няма. Всичко случило се ще даде повод за много изводи. Един от тях е съмнението, витаещо в публичното пространство, че ДПС стои зад фигурата на финансовия министър.
Тези политически взаимоотношения стават все по явни. Но имаше едно подхвърляне на премиера, което вероятно ви е познато и в перифраза звучи така: „Аз съм началникът, на който не му харесва, да си хвърля оставката“. Тогава се очакваше раздяла с министър Горанов, но напук – няколко дни по-късно, той се оказа в джипа на премиера. Човек остава с впечатлението, че някой – извън кабинета, много държи Горанов да остане в него.
– Съмненията съществуват.
Още един елемент в тази посока – Йордан Цонев беше поставен начело на временната парламентарна комисия за контрол на публичните разходи по време на извънредното положение.
– Правителството направи кардинална грешка. Първо трябваше да поиска от президента свикването на консултативния съвет. А всичко, свързано актуализацията на бюджета и харченето на публичните средства, да бъде "дадено" на най-голямата парламентарна опозиционна сила. Дали ни харесва или не – това трябваше да бъде БСП. В интерес на политическия баланс.
А за акробатиката с ДДС какво мислите? Не онагледява ли тя познатият вече принцип на действие: протест – проба – грешка – решение?
– Всички ходове от последната година показват пълно объркване. Когато бях в парламента, водих спор с Влади Горанов относно т. нар. Наредба Н-18 (за промени в Закона за ДДС – бел. авт.) и предсказах, че тя ще бъде отлагана много пъти във времето. Така и стана. Това показва липса на устойчивост, което пък създава липса на спокойствие в средния и малкия бизнес. Не може да променяш правилата, без да създаваш условия за развитие.
Още един принцип прозира през работата на премиера – приватизация на успеха и национализация на провала.
– Успехът е мой, а провалът общ! Предстои да се случат много неща. Вече се намираме в предизборен период. Очаква се солиден популизъм и националпопулизъм. Всички ще се фокусират върху дребни вътрешни проблеми и междуличностни конфликти, а не върху проблематиката на региона. Още по-малко пък – върху стремежа на западните сили да се противопоставят на китайското влияние в света. Всъщност, ние отсъстваме от големия дебат и голямата политика. При изброяването на държавите от проект „Триморието“, например, бяха споменати прибалтийските републики, Италия и Румъния. А България беше пропусната.
В тази връзка, някои социолози твърдят, че народняшкото говорене носи повече дивиденти за политиците, отколкото европейския тон. Това не е ли подценяване на обществото?
– Подценяване е. Покрай годишника на Евроатлантическия център за сигурност, който издаваме в момента, разговарям с много хора на възраст между 24 и 44 години. Те искат да чуят смислени политики и да видят промяна в общуването с високите нива на държавното управление. Според тях народняшкото поведение и едноличното управление не водят до успех и просперитет.
Не са малко хората, които очакват от вас политически действия и партиен проект.
– В момента съм се фокусирал върху Евроатлантическия център за сигурност. Но се питам – с въвличането ни в популизма не се ли отклоняваме от този единствен и безалтернативен път? Знам, че много хора ме свързват с политически проект и това съвсем скоро ще бъде изяснено.
Една от най-разпространените фрази в политиката гласи, че най-непростимата грешка е да закъснееш.
– Няма да закъснеем.
Сред вашите предимства е, че обикаляте на политически терен. Какво се чува по места?
– Хората са притеснени, че няма хоризонт, няма кауза и надежда за нещо по-добро. Очакването им е за промяна, но носят и страха в себе си. Дано той не надделее.
Къде ще се отлее недоволството, според вас – на улицата или в кръчмата?
– За всички е ясно, че над 50% от населението не упражнява конституционното си право на глас. Това удовлетворява единствено сегашното статукво и политическото парцелиране. Новите проекти ще създадат друга мотивация.
Но това статукво съществува в невиждан медиен комфорт вече три десетилетия.
– Точно затова сме на 111-то място по свобода на словото. Трябва да благодарим на малкото свободни медии, сред които е безусловно и „БАНКЕРЪ“. Статуквото владее останалите.
Извън съмнение е, че около вас ще възникне политически проект. Вероятно още няма да разкриете името му, но коя е думата, която би могла да бъде негов етикет?
– Република, институции, конституция. Парламентарен контрол. Комуникация. Сред тях е думата.
Разговора води Емил Янев
